Никола Янков: Надяваме се на листване на ETF-а за Sofix в Лондон или Франкфурт тази година

01.09.2017

Това ще промени облика на БФБ, защото може да привлече значителни инвестиции, споделя председателят на СД на УД Експат Асет Мениджмънт в интервю за Investor.bg.

Г-н Янков, навърши се една година от одобрение на проспекта на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, какво донесе продукта на пазара, какви бяха надеждите Ви и какви са очакванията за бъдещето?

Индексният фонд бе замислен и създаден като част от инфраструктурата на капиталовия пазар в България. Това е удобен инструмент за заемане на средносрочна и дългосрочна позиция към пазара както от институционални, така и от ритейл инвеститори. Характеристиките му и приложимата регулация гарантират абсолютна прозрачност и висока степен на ликвидност спрямо алтернативни инвестиционни стратегии. Доволни сме, че най-големите институционални инвеститори в България подкрепиха проекта още в ранна фаза. Това позволи да се развие моментум на пазара, който вече се измерва с конкретни числа – около 50% ръст на индекса за последните 12 месеца, увеличаване над три пъти на борсовите обороти в позициите от индекса, общ подем на борсата, включване на нови участници на пазара и завръщане на такива, които се бяха отдръпнали от години.

Мисията ни да развием чрез този проект българската борса засега се реализира успешно. Остава да изпълним и втората важна част от него – крослистинг на голяма чужда борса (Лондон и/или Франкфурт), за да може индексният фонд да се превърне в липсващата магистрала, по която ще се движат чуждите инвестиции към българския капиталов пазар. С осъществяването на втория етап от проекта българската борса ще се превърне в съвсем различен пазар, свързан с международните инвеститори и влияещ се в много по-голяма степен от големите международни тенденции на развиващите се пазари. Т.е. за разлика от сегашното състояние, след листинга на фонда в чужбина ще започне да се наблюдава по-висока корелация в движението на българския индекс с индексите на другите развиващи се пазари, които са много по-отворени за чужди инвеститори от години.

Очаквахте ли повече участие от частните инвеститори или от пенсионните фондове например? От кого получихте най-голяма подкрепа в тази първа година?

Всички инвеститори в индексния фонд са частни. J В момента във фонда са инвестирали шест от деветте пенсионни фонда в България, като тяхното участие е около 2/3 от активите на фонда. Инвеститори са и стотици индивидуални участници на пазара, както и множество договорни фондове. Има и доста чуждестранни инвеститори. Включването на разнообразни участници в този проект говори за неговата универсалност и атрактивност. Борсово търгуваните фондове са най-динамично развиващият се сегмент на световната финансова индустрия и българският индексен фонд не прави изключение. Размерът на активите в момента е около 32 милиона лева, което е впечатляващ резултат за една година работа и за обемите на българския капиталов пазар. Въпреки че това надмина нашите очаквания, според нас този размер ще се увеличи няколко пъти след крослистинга в чужбина, защото чуждите фондове по правило инвестират милиони евро или долари в единични позиции. Ако имаме десетина нови чужди институционални инвеститора с фокус върху развиващи се пазари, които изберат българския  индексен фонд, това би означавало между 20 и 30 милиона евро или долара допълнителен ресурс за фонда и съответно за българския пазар.

Каква е текущата ситуация с листването на ETF-а в чужбина?

Листингът в чужбина се оказа най-вече технически въпрос на трансграничен сетълмент. Борсово търгуваните фондове с лиценз за КИС от държава-членка на Европейския съюз могат лесно и бързо да се регистрират за търговия на всеки регулиран пазар в Съюза след паспортизация в съответната юрисдикция. Ние вече паспортизирахме индексния фонд за предлагане във Великобритания. В момента сме стартирали подобна процедура и за Германия. След получаване на регистрация от местния регулатор за предлагане в съответната юрисдикция се попълва апликация за технически листинг (достъп до търговия) пред съответния регулиран пазар (борса). По принцип регистрацията за търговия отнема броени дни. Но това е при положение, че съответният инструмент (дялове на индексния ни фонд в нашия случай) може да се държи и прехвърля свободно (да се търгува) от участниците на съответния регулиран пазар – инвестиционни посредници и други инвеститори. В случая с български финансови инструменти по принцип – не само с дялове на индексния фонд – такава възможност липсва. Издадените от Централен Депозитар инструменти на български емитенти с български ISIN кодове могат да се държат засега само в клиентски подсметки при членове на Централен Депозитар – т.е. при български инвестиционни посредници и управляващи дружества. Това значи, че ако Barclays, например, иска да държи дялове на нашия фонд за свои клиенти, то банката (и всички посредници-контрагенти на нейните клиенти при сделки с дялове на фонда) трябва да стане директен член на българския Централен Депозитар или да си открие клиентска сметка при български инвестиционен посредник. Разбирате, че това е трудно да се случи. Тези институции обикновено имат сметки в големи международни депозитари, като Euroclear, SIX SIS, DTCC и Clearstream, които от своя страна трябва да имат кореспондентски отношения (сметки за ценни книжа) с българския Централен Депозитар. Такива работещи отношения липсват в момента. Освен това централните контрагенти на съответните регулирани пазари – т.нар. CCP (central counterparties) – трябва да регистрират за сетълмент финансовия инструмент, което не се случва, когато участниците на този регулиран пазар не могат да държат съответния финансов инструмент.

В случая с London Stock Exchange регистрацията за сетълмент на дяловете на фонда трябваше да се направи от Euroclear – най-голямата организация в Европа за обработка на сделки и съхраняване на безналични ценни книжа. Първоначално Euroclear не искаше да работи изобщо с български емитенти и финансови инструменти. След огромни усилия от наша страна организацията се съгласи да обработва сетълментите на сделки с дялове на нашия индексен фонд, но все още не е направила връзка с нашия Централен Депозитар, чрез която клиентите на Euroclear да могат да държат български финансови инструменти. Чакаме тази директна или най-вероятно индиректна (чрез посредник) връзка да стане факт, за да подадем апликацията за допускане до търговия на фонда до London Stock Exchange. Надяваме се процесът да приключи скоро, но това не зависи от нас. В същото време стартирахме процедура за паспортизация на фонда в Германия. След регистрацията за предлагане там ще подадем апликация и за листинг на борсата във Франкфурт. Междувременно успяхме да регистрираме дяловете на фонда за сетълмент в системата на Clearstream – друг голям международен оператор, обслужващ сделките на Xetra (платформата на Deutsche Boerse във Франкфурт). Clearstream – за разлика от Euroclear – вече има индиректна връзка с българския Централен Депозитар и техни клиенти, включително посредниците на борсата във Франкфурт, могат да държат дялове на нашия индексен фонд. Така че след регистрацията за предлагане в Германия пред BaFin листингът във Франкфурт ще е сравнително бърз и може да изпревари по време Лондон. Надяваме се тази година да се случи поне едно от двете неща.

Как гледате на опасността SOFIX да бъде напуснат от до 4 компании през септември 2017 г.? Не стана ли индексът прекалено изменчив?

Идеята SOFIX да включва по-ликвидни позиции, каквато е целта на променената методология за конструиране на индекса, вероятно е добра. Това значи, че при промяна ще може по-лесно да се купят влизащите позиции и да се продадат излизащите, защото те ще са сред най-ликвидните на българския пазар. Разбира се промяна на една трета от позициите в индекса не е желателна. Не мога да си представя промяна на 150 компании от S&P500 например. Това ще направи задачата ни по-трудна и ще предизвиква периодично сътресения на пазара при ребалансирането на фонда, доколкото неговият размер и обем на търговия са вече в голяма степен определящи за посоката на цените на някои позиции. Тъй като това е първо пренареждане на индекса по новата методология, възможно е да има по-голям брой позиции, които да се променят. След шест месеца обаче – при следване на същите критерии – очакваме относителна стабилност на състава на индекса и в него трайно да останат компаниите с най-голям free float, най-широка акционерна база и най-голяма ликвидност на търговията. Това би било добре за пазара дългосрочно.

През тази година отпадна проблемът с държането на по-тежките позиции от SOFIX, което Ви позволи да намалите %-а на кеша си. Но това не Ви ли прави по-отворени и съответно всяко внасяне/теглене при вас да се отразява в спад/ръст при SOFIX? Всъщност може би не е лошо SOFIX да се влияе от всяко търсене/теглене при вас, защото така ще има повече търговия и волатилност?

Промяната в правилата бе изключително важно развитие за качеството на продукта. Както се вижда и от графиката за периода след приемането на новите правила, фондът вече следва изключително близко представянето на индекса. Такава е практиката във всички държави на Европейския съюз с развита фондова индустрия. При нас – тъй като това бе първи подобен продукт – регулаторът избра да направи широка консултация за тълкуване на съответните членове от UCITS директивата, касаещи изключението от правилата за концентрация за индексните борсово търгувани фондове, между всички останали регулатори от страните-членки и ESMA. Този процес отне няколко месеца и завърши с одобрение на промените в правилата в началото на лятото.

Отвореността в механизма за работа на фонда (наличието на първичен пазар за квалифицирани инвеститори) предполага по-голяма ликвидност за участниците на пазара. Това е една от важните характеристики, които отличават индексния фонд от другите позиции, търгувани на борсата. Разбира се, с нарастване на размера на активите големи движения на първичен пазар (записвания или тегления) започват да се отразяват по-значително върху цените на позициите от SOFIX. От известно време насам пазарът (по-точно цените на позициите от индекса) се влияе силно от поведението на фонда и портфейлът му, който се публикува всеки ден и се следи отблизо от повечето сериозни участници на пазара. Нашето впечатление е, че те моделират своето поведение съобразно очакванията си за поведението на индексния фонд. Ако индексният фонд е underweight в някоя позиция, то тя започва да се качва, а ако е overweight, тя обикновено пада. Това е нормално и създава някаква „интрига“ и възможност за спекулации от страна на по-дребните инвеститори. А всякаква възможност за спекулиране е добре дошла за пазара, тъй като генерира интерес и привлича нови участници. Това е и една от мисиите на нашия продукт – да върне интереса на масовия инвеститор към българския фондов пазар – и ние сме доволни, че тя постепенно се осъществява на практика.

Какви въпроси задават чуждите инвеститори при срещите Ви с тях (предлагайки им ETF-a)?

По-големите чужди инвеститори се интересуват основно от две неща – от техническата възможност лесно да купуват и продават дяловете на фонда чрез своите брокери в чужбина, и от качеството на продукта – т.е. от това колко близко фондът репликира индекса. Фондовете с насоченост към развиващи се и „гранични“ пазари (emerging & frontier markets) обикновено управляват милиарди. За тях единични експозиции към отделни държави като България се измерват в милиони. Решението да се влезе в такава позиция е въпрос на диверсификация на портфейла (алокация на риска) и на техническа възможност за търговия. Интерес към България има. Остава да осигурим и техническата възможност за инвестиции в нашия пазар. Самото създаване на индексния фонд е огромна стъпка в тази посока. Следващата стъпка е крослистинг на фонда на голям чужд пазар. България е втората държава от ЦИЕ след Полша, която има борсово търгуван индексен фонд, лицензират по UCITS директивата и следящ основния индекс на местната борса. Фондът за Полша се управлява от Lyxor (част от групата на Societe Generale) и е лицензиран в Люксембург, което го прави лесно търгуем от цял свят. Освен Експат Асет Мениджмънт няма друг асет мениджър в Централна и Източна Европа, който да е създавал подобен продукт. За да стане популярен нашият фонд в чужбина, трябва да решим техническия въпрос за достъпа до нашия пазар извън България. Според нас това трябва да е приоритет за българската администрация, тъй като без отваряне за чужди участници, декларираното желано развитие на българския капиталов пазар няма да се случи. Така че разчитаме на подкрепа в това направление от страна на всички организации и техните ръководители, които публично са заявили, че капиталовият пазар е приоритет за тях.

Докъде е процесът на издаване на ETF-и за индексите на още няколко ЦИЕ индекса?

Експат Асет Мениджмънт стартира процедури за лицензиране на четири нови индексни борсово търгувани фонда, следящи основните борсови индексни във Варшава, Прага, Букурещ и Атина, в края на февруари 2017 г. За наше съжаление наблюдаваме значително забавяне в разглеждането на тези апликации от страна на регулатора. Готови сме с документите за още четири подобни фонда, които ще следят индексите в Унгария, Словакия, Словения и Хърватия. Имаме амбицията да превърнем София в европейски фондов център подобно на Ирландия и Люксембург. За да се случи това обаче, ни е необходимо съдействието на регулатора в две направления. На първо място споделяне на нашата визия за развитие и приоритетно лицензиране на такива фондови продукти, създадени съобразно най-добрите международни практики и базирани в България, но с фокус върху чужди пазари. И на второ място помощ (основно чрез натиск върху големите международни депозитарни организации, като Euroclear и SIX SIS) за изграждане на връзки за трансграничен сетълмент на български ценни книжа.

Готови сме да инвестираме ресурси в този процес и да понесем разходите на пионери в сектора. Ако успеем, София може да стане желана юрисдикция за базиране на фондове, управлявани от асет мениджъри и от други европейски държави. Което ще доведе до сериозно развитие на небанковия финансов сектор, включително до прехвърляне на водещо технологично и управленско ноу-хау и практики, до създаване на съществен брой работни места в България за висококвалифицирани служители, до повече приходи за бюджета и регулатора от такси, данъци, осигуровки и т.н., до осигуряване на по-лесен достъп до финансиране чрез капиталовите пазари (от чужди инвеститори) за местни емитенти и до постепенно истинско интегриране на България в европейските и световни финансови пазари. Като най-голямото управляващо дружество в България по размер на управляваните средства, ние сме директно заинтересовани страната ни да се развива бързо в тази посока. Надяваме се, че визията ни е споделена и от хората, които управляват тези ресори в момента.