Николай Василев: България трябва да подобри имиджа си като място за инвестиции

08.11.2017

На 10 ноември София и Българската CFA Асоциация ще бъдат домакини на едно от най-големите събития във финансовия сектор – Инвестиционна конференция за Централна и Източна Европа. На нея ще присъстват действащи и бивши висши държавници, много финансисти и експерти с богат опит. Това е шестата конференция за региона под шапката на международния CFA Institute и първата, проведена в България. По този повод разговаряме с г-н Николай Василев, управляващ партньор в „Експат Капитал“ и член на борда на Българската CFA Асоциация.

Г-н Василев, какво означава квалификацията CFA и къде се прилагат познанията от нея?

CFA е най-престижната международна професионална квалификация за финансови специалисти и хора с такава подготовка могат да работят навсякъде във финансовата индустрия. Най-много са тези, които работят като портфолио мениджъри, в инвестиционни банки или като финансови консултанти. Има много хора в банковия сектор на различни позиции, в застрахователния бизнес, както и финансови директори на индустриални компании. Т.е. нито конференцията, нито квалификацията се отнасят само до портфейлни инвеститори, защото много хора се занимават с дялово инвестиране (private equity) или управляват фирми от реалния сектор. Някои са в изпълнителната власт. Темата е по-широка – финанси и икономика са релевантните области.

Какво дава нивото на познание на CFA?

Квалификацията се равнява на една силна МВА програма с концентрация по финанси, а може би и повече. Нещо средно между магистър и доктор по финанси. Изключително трудно е да се вземат трите изпита, още по-трудно е да се вземат в три поредни години. Като човек от бранша за мен няма никакво съмнение, че човек със CFA е квалифициран и няма пропуски в областта на финансите.

Колко хора притежават този сертификат в България?

Членовете на Българската CFA Асоциация са около 280. Има и много българи по света с такава квалификация, които са членове на асоциацията в съответната държава. Другата особеност е, че България е най-желаната „офшорна“ дестинация на хора със CFA квалификация от други държави, където нямат подобна организация. Те членуват при нас, защото ни харесват. Това са хора от държави в Прибалтика и Балканите.

Броят изобщо не е малък. България е на трето място в целия регион по абсолютен брой хора с такава квалификация. На първо място са Русия и Полша, но размерът на държавата е различен. А България изпреварва Турция, Гърция и Румъния, независимо че те са много по-големи. Това показва колко много таланти и добри професионалисти има тук.

Каква практическа полза носи на България наличието на толкова много хора със CFA?

Първо, в нашите среди това е безспорен международен авторитет. Българската CFA Асоциация е приемана много добре в средите по света, защото се знае, че ние сме диспропорционално добре представени, освен това сме много активни. Също така за цялата финансова индустрия в България е полезно да има голям брой професионалисти с добра квалификация. Включително и нашата фирма, когато наема хора, дава голямо предимство на кандидати, които са участници в CFA програмата на различни нива или вече притежават такава степен. Това е гаранция, че съответният човек е сериозен и компетентен. Няма никакво съмнение, че човек с такава квалификация кариерно се развива много по-бързо, особено ако има късмета да попадне на работодател, който познава темата.

Аз получих моята квалификация преди 18 години. Тогава в цялата банка UBS в Лондон бяхме само двама. След това в Lazard попаднах на шеф, който също имаше такава квалификация и в неговите очи почти единственият човек със CFA беше сериозен кадър.

Разкажете ни за предстоящата конференция. Какво ще чуят и видят гостите?

Като член на борда на Българската CFA Асоциация съм изключително щастлив, че страната ни се пребори за домакинството за пръв път на една голяма регионална CFA конференция. Към нея има изключителен интерес от чужбина. Десетки представители от целия регион, дванадесетина държави, от самия CFA Institute, ще дойдат екипи от САЩ, Лондон и Сингапур. Гост ще бъде и Пол Смит, директорът на глобалния CFA Institute, базиран в Хонконг, което е голям комплимент за нас.

Привлекли сме много впечатляващ списък от над 10 чуждестранни участници. Само в първия панел, на който аз съм модератор, участници са петима бивши и настоящи държавници от региона – премиер, вицепремиери и министри от различни периоди. Те имат особена роля в развитието на финансовия сектор и икономиката в своите държави. С най-висока позиция е бившият словенски премиер Антон Роп, който е дългогодишен вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Сред участниците е и най-реформаторският унгарски министър на финансите от близкото минало, действащ министър от Кипър, зам.-министър от Гърция, както и Симеон Дянков, който е добре познато име във финансовите среди у нас и в чужбина. В останалите панели също има участници от голяма част от държавите в региона, както и български експерти.

Какво означава за България домакинството на тази конференция?

Голяма част от хората, които ще дойдат от чужбина, ще посетят България за пръв път. Те ще видят добре организирано събитие, голям брой компетентни професионалисти от България, ще бъдат изненадани колко сме много. Ще научат много за нашата страна. Много от тях работят във компании, които инвестират през борсата или в реалния сектор и всички се надяваме да намерим нови приятели и партньори от тези страни. Става въпрос за регион от 20 държави. Това ще е пълноценен ден, пълен с много разговори, срещи и възможности за комуникация и бих се радвал да има колкото се може повече български професионалисти, които да преценят, че това би бил един добре прекаран ден.

Нашата компания е в процес на създаване на 10 нови борсово търгувни фонда за 10 държави от ЦИЕ и всички тези държави ще имат представители на конференцията. Надяваме се това да спомогне за популяризирането на идеята, че България може да стане център на ETF индустрията за региона.

Има ли още свободни места?

Регистрацията е все още отворена. Броят на столовете може да се увеличи, а и на конференции хората не са роботи, които стоят на едно масто до вечерта. Влизат, излизат, други идват. Няма опасност някой да не може да влезе, но все пак очакваме голям интерес.

Какви ще са резултатите след събитието?

Първо, надявам се членовете на Българската CFA Асоциация да бъдат доволни, че България е била успешен домакин. Също така очаквам много хора да създадат ценни бизнес контакти, които да са им полезни в следващите години. Това е само едно събитие, но все пак е част от усилието на държавата и на финансовия сектор да се представи добре в Европа.

Очевидно България има много професионалисти, а капиталовият пазар някак все не успява да се развие достатъчно.

Да, и причините са много. Първо, България започна много късно. Държави като Унгария през 1990 г. създадоха голяма борса, приеха съответните закони и през 90-те години унгарската икономика създаде много мултинационални компании, листвани в Будапеща. България тогава беше все още затънтена държава от другата страна на войните в Югославия. Друг фактор е, че българската икономика е малка и пазарът е малък. А през последните 28 години преход на пръсти се броят хората в изпълнителната власт, които изобщо са споменавали словосъчетанието „капиталов пазар“. Както в България не е топ тема развитието на спорта хокей на лед, например, също така не съм чул много държавници да споменават борсата и капиталовия пазар като приоритет. Резултатът е, че браншът е малък и е оставен да се оправя сам. Но не смятам, че положението е толкова лошо. България все пак има постижения, има добра законодателна база, нормален бизнес климат. Смятам, че не трябва да се разчита на някакви действия или бездействия от страна на министрества, а частният сектор да си върши работата. България може да създаде компании, фондове, инвестициите на пазара да пораснат – достатъчно е държавата да не пречи.

Как чуждите инвеститори виждат България на инвестиционната си карта?

Може ли да отговоря кратко? Не я виждат.

Защо?

При последното ми пътуване до Ню Йорк се видях с представители на три много големи компании, подобни на нашата. Те говориха дори за цяла Източна Европа, в която влизат Русия, Турция и Полша. Всички тези пазари те наричат „грануларни“, като „гранулка“ откъм интерес. Разделете това на 100 и получавате България – нещо като квантова частица. Пазарът е микроскопичен, а ние не сме толкова интересна държава.

И докато по-голяма част от европейските държави, включително и Румъния, са интегрирана част от европейската финансова система, България все още не е. Български книжа не могат да бъдат държани от чуждестранни депозитари. Това включва държавни ценни книжа (ДЦК), акции на борсата и други. Съответно – в тях трудно биха могли да инвестират сериозни чужди инвеститори. Има румънски книжа на стойност 5 млрд. евро само в един от големите европейски депозитари. Във всички световни депозитари българските книжа са нула.

Ако сте от Белград или Лондон, не може от компютъра с кликване на мишката за минута да си купите български инструмент. Може да си купите виетнамски, но не и български. За целта трябва да се разходите до България, да сключите договор с местен инвестиционен посредник, управляващо дружество или депозитар и да си държите книжата в България. Това обаче не е практиката на световните инвеститори.

В този смисъл пускането на нови инструменти може ли да раздвижи пазара? Вашата компания има сериозни заявки в тази посока?

Ние създадохме първия борсово търгуван фонд у нас, следващ движението на основния борсов индекс SOFIX. Той се търгува на БФБ – София, като паралелно работим и по листването му в Лондон и Франкфурт. Извървели сме сериозен път, с помощта на паспортизационна процедура получихме одобрение от британския регулатор през февруари, а през октомври от германския. Комисия за финансов надзор си свърши добре работата. Освен това сме в бизнес преговори с цяла верига депозитарни институции в цяла Европа, които да прокарат пътя за българските книжа до Лондон и Франкфурт.

Това изобщо не е проста задача и не е проект само на една фирма. Това е проблем на държавно ниво със значение за целия капиталов пазар у нас. Ако ние прокараме тази пътека, ще се радваме още български компании – публични дружества, инвестиционни посредници, управляващи дружества, да минат по създадената магистрала и да регистрират своите инструменти на западните борси.

Ние от Експат сме готови да свършим основната работа и да понесем основните разходи. Ангажирали сме най-голямата адвокатска фирма в света, иначе „желязната завеса“ няма пробиване. Трябва да призная, без никакви партийни пристрастия, че единственият човек, който в качеството си на европейски политик ни помогна, е Сергей Станишев. Негово писмо беше една от капките, които отвориха вратите за разговор с нас.

Вторият много важен процес, по който работим, е създаването на още 10 борсово търгувани фонда (ETF), чийто профил е пасивно да следват движението на основните индекси за акции на 10 борси от региона на Централна и Източна Европа – Гърция, Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Сърбия и Македония. В момента тече процедурата по лицензирането им пред българския регулатор. Щом бъдат одобрени, планираме да ги регистрираме за търговия първо на БФБ – София, а след това и на големи чужди борси. Очакваме сериозен интерес към тези продукти както в България, така и от чуждестранни инвеститори, вкл. и от инвеститори от държавите, чиито индекси ще следват тези фондове.

В България често обсъждаме проблеми, които не са много типични за държава от ЕС – национализиране на пенсии, изключително ниски обороти на капиталовия пазар. От чисто маркетингова гледна точка това има ли значение за чуждия инвеститор или въобще не стига до него?

Има, разбира се. Фактор номер едно и за българския, и за чуждия бизнес, е имиджът на държавата. Има държави и региони по света, в които при никакви обстоятелства не бихме инвестирали, и други, в които смятаме, че всичко е наред заради дългосрочния имидж. България има много какво да подобри за международния си престиж.

Нашият екип отдавна сме решили да не се оплакваме и да си свършим работата. Ако проектът ни за създаване на 10 нови ETF за региона бъде успешен, ще станем най-големият оператор в света на такива инструменти за Източна Европа. Това ще бъде едно малко доказателство, че не по всички показатели България е на последно място в Европа. Ако това се случи, ще отвори врати за целия капиталов пазар у нас и ще имаме самочувствието, че България прави неща, които други в региона още не могат.

Да отидем малко и към реалната икономика. Можем ли да очакваме интерес към инвестиции в производство в България? Изключваме вече пълните индустриални зони около големите градове.

България предлага на инвеститорите няколко позитива и няколко негатива. Позитивите са, че сме спокойна добре развиваща се държава от ЕС и НАТО, при нас няма катаклизми, типични за много европейски държави, нещата изглеждат положителни в основните сфери. Чужденците на конференцията ще бъдат впечатлени, че България е една от малкото държави в Европа с втора поредна година с бюджетен излишък. Един от безспорните позитиви също са ниските данъци.

Негатив е малкият размер на пазара. Ние сме в близост до доста размирни райони. Огледайте в радиус от 1000 км и ще видите много проблеми във всички посоки. Липсата на достатъчно човешки ресурси е много положителен проблем в последните години, защото безработицата изчезна и всички фирми изпитват трудности да си набавят необходимите кадри. Това е добре, защото се създават истински условия за подготовка на нови кадри, за връщане на българи от чужбина, както и в някои случаи за привличане на чужди специалисти да работят в България.

Имате ли потенциални или настоящи клиенти, които биха вложили пари в реално производство – през БФБ или друг инструмент?

Нашата фирма извършва инвестиции в ликвидни финансови инструменти на световните капиталови пазари. През българската борса имаме такива инвестиции и в България за десетки милиони лева. Смятам, че инвеститори биха вложили средства в нови фирми, не просто защото има някакво IPO, а заради компанията и нейната оценка. Въпросът винаги трябва да е конкретен. И всичко трябва да се случва едновременно – да има компании и повече инструменти, и да има инвеститори, готови да вложат. Има и много положителни неща – оборотите растат, вложените пари растат, пенсионните фондове също, индексът на БФБ се повишава. В България има много добри професионалисти и много добри фирми в бранша – инвестиционни посредници и управляващи дружества. В момента настроението е положително и България е готова за сериозен възход на финансовия сектор.

След като на БФБ могат да се търгуват ДЦК, това означава ли повече инструменти за инвеститорите?

Дългосрочно това е отлична новина. По-добре е да се търгуват на борсата, отколкото в офисите на неголям брой финансови институции. Достъпът е по-добър, цената е по-прозрачна и справедлива.

Достатъчно прозрачни ли са компаниите от региона?

В световната индустрия има нива. Най-прозрачен и ликвиден е пазарът в САЩ. След него е Великобритания, после другите развити държави като Западна Европа и Япония, после идват развиващи се пазари като Бразилия, Китай, Индия, Русия, Турция и други по-малки от Централна Европа. После идват гранични пазари, където бих сложил Румъния, и чак след това са другите астероиди като България. Ние дори не сме във frontier markets в момента, а ни имаше там преди 10 години.