Никола Янков: Отворихме врата за чужди капитали към България

19.10.2018

Интервю за Dir.bg.

През последните дни се появиха няколко новини, свързани с българския капиталов пазар. От една страна, правителството стартира ваучерната схема за емитиране на ценни книжа на капиталовия пазар, чрез която услуги на стойност 1.5 млн. лв. се предоставят на малки, средни и микро предприятия. Шест ликвидни компании са отчели ръст от над 100% в цената на акциите си на Българска фондова борса pd последните 3 години, показа динамичната класация в Investor.bg. Стартира и търговията на първия български инструмент на London Stock Exchange. Индексния фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, създаден от Експат Асет Мениджмънт, вече е достъпен за международни инвеститори през борсите в Лондон и Франкфурт. За тези и други събития, свързани с българския капиталов пазар, разговаряме с Никола Янков, Председател на Съвета на директорите на Експат Асет Мениджмънт.

- Господин Янков, в България има срив на чуждестранните инвестиции, последните данни за 2017 г. са за малко над 900 милиона евро и това е най-ниско ниво от 2007 г. досега. Защо страната ни остава изолирана от европейските финансови пазари и разчита единствено на европейските фондове?

- Оставаме изолирани, защото никой не мисли активно как да не останем встрани. Без активна държавна политика за присъствието ни на европейските финансови пазари и улесняване на потоците от чуждестранни капитали към страната естественият процес е изолация към периферията на ЕС. Конкуренцията за привличане на парични потоци в Европа е много голяма и когато това не е приоритет за държавата и липсват усилия в тази насока, чужди капитали просто няма да дойдат. Капиталовият пазар е най-лесният начин за вкарване на пари в икономиката на една държава, но България не прави необходимото да улесни влизането на чуждестранните инвеститори през този канал. В държавите с развита такава инфраструктура това става с един бутон на мишката, докато инвеститорът си стои в офиса си в Лондон, Ню Йорк или Сингапур, например.

- Законодателен или икономически е проблемът с привличането на чуждестранни капитали през борсата?

- Не е законодателен, нашето законодателство е синхронизирано с това на Европейския съюз. Става дума за технически и за политически проблем. На българския капиталов пазар не може да се търгува свободно от чужбина. Дори да искате, не можете от офиса си в друга държава да си купите акции на БФБ. Светът е голям и много шарен и възможностите са навсякъде, но България не съществува на вашата инвестиционна карта, вие не я виждате. За съжаление, на политическо ниво у нас това не се припознава като проблем и приоритетна тема. Обратното е лесно – българските инвеститори без проблем могат да купуват финансови инструменти на чужди пазари през инвестиционен посредник у нас. Много други държави са улеснили всеки, който иска да вкара пари в икономиката им, ние не сме го направили. Друг въпрос е има ли в какво да се инвестира в България. Липсата на перспектива за интеграция на страната ни в ядрото на Европа също не помага за привличане на капитали от чужбина.

- Това опира до публичните компании, листвани на БФБ...

- Да, чуждестранните инвеститори обичат да инвестират в големи компании. Те няма да купят акции на емитент с пазарна капитализация 10, 50 или дори 100 милиона евро. Това за тях е микрокомпания, те търсят доста по-големи дружества, а в България такива са държавните предприятия. Те обаче не се листват на борсата, а ревниво се пазят в лоното на държавата.

- В този смисъл, появата на индексния фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF на London Stock Exchange е крачка напред и откриване на възможност пред чужди капитали за инвестиция в България?

- Да, по този начин осъществяваме мост между борсата в Лондон и Българска фондова борса. Чуждият инвеститор купува дялове на фонда през лондонската борса, обикновено срещу маркетмейкъра. След това маркетмейкърът записва тези дялове от фонда и превежда на фонда получените от продажбата на дялове в Лондон пари. Фондът издава нови дялове, а тези пари от чужбина идват в България и биват изхарчени на БФБ за покупка на акции от български публични компании от индекса SOFIX. Така всеки долар или евро, инвестирани в индексния фонд през борсите в Лондон или Франкфурт, където той също се търгува, стигат до БФБ. Това е магистралата, която до момента липсваше, за да може всеки чуждестранен инвеститор бързо и лесно, без да има сметка у нас, да получи експозиция към българския капиталов пазар.

Сходни индексни фондове създадохме за още 10 държави от региона на Централна и Източна Европа – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватска, Сърбия, Македония, Румъния и Гърция. Тези фондове се търгуват на борсите в София и Франкфурт и дават лесен достъп за български и чуждестранни инвеститори до пазарите на акции от региона.

- Оптимист ли сте, че ще има интерес и приток на чужди капитали към България през Вашия индексен фонд?

- Нашата задача е да направим инфраструктурата, да отворим вратата. Оттук нататък интересът към българския капиталов пазар зависи от българския капиталов пазар. С листването в Лондон и Франкфурт свързахме България с европейските финансови пазари и осигурихме достъпа за инвеститорите. В този процес решихме успешно и някои нерешени досега технически проблеми, които пречеха на такова движение на пари към страната ни през капиталовите пазари. Какво ще стане оттук нататък, зависи от много фактори – какъв е имиджът на държавата, има ли достатъчно големи и печеливши компании, има ли стабилност и перспектива за развитие на българските компании и българската икономика, което зависи пък основно от въпроса ще се присъедини ли България към ядрото на Европа – Еврозоната и Шенген.

- Правителството започва да дава ваучери на малки и средни компании, за да посрещнат разходите по регистрация като публични дружества на БФБ. Това ще помогне ли за увеличаването на емитентите на борсата и съответно за привличане на нови инвеститори?

- Разходите за самата регистрация на борсата не са толкова големи, че именно те да са спънката пред желанието на компаниите да станат публични. Дружествата трябва да виждат перспективата за своето развитие и плюсовете от това да се листнат. Това, което основно виждат, е, че контролът при публичните дружества е по-голям, има допълнителни ограничения пред мениджмънта и мажоритарните собственици да управляват както намерят за добре фирмата, има намеса на регулатора на различни нива, има допълнителни юридически рискове и разходи. Това са все тежести, срещу които не стоят със същата сила потенциалните ползи за дружеството да се развива и да набира нов капитал чрез фондовата борса, поне в момента.

- Какви мерки бихте искали да видите от изпълнителната власт, за да имаме развитие на капиталовия пазар в страната в посока, еднаква с тази на останалите държави от ЕС?

- Основното нещо, което трябва да направи изпълнителната власт в момента, е да се опита на всяка цена да вкара България в Еврозоната и Шенген – т.е. в политическото и икономическо ядро на Европа. Освен това могат да се направят доста неща, които разбира се не зависят само от изпълнителната власт. Задължително е да се регистрират за търговия държавните компании на фондовата борса, като за продажба се пусне поне 30% от капитала им (като свободно търгуван обем). Това ще даде достатъчен обем на пазара със сериозна бройка по-големи компании, които ще накарат чуждите инвеститори да погледнат насам. Ще има и допълнителен сериозен положителен ефект за бюджета или за Сребърния фонд, както и рязко подобрение при управлението на контролираните от държавата дружества. Без съмнение някои от тях ще влязат в индекса SOFIX.

Положителен ефект би имало освобождаването от данък печалба на публични компании, които имат свободно търгуван обем (free-float) на борсата от над 30%. Така много средни и големи компании, които са печеливши, ще видят смисъл да погледнат към фондовия пазар. Друга възможност е освобождаването от данък дивидент на публичните компании с голям свободно търгуван обем (над 30%). Този данък не е висок, 5%, но отмяната му би дала повече пари на акционерите и би ги стимулирала да купуват още акции.

Трябва да се стимулира създаването на фондове от чужди асет мениджъри в България с насоченост към чуждите пазари по подобие на Люксембург и Ирландия. Т.е. страната ни да се превърне в разпределителен център за капитали и средище на фондова индустрия от европейски мащаб. Ниските разходи и данъци тук позволяват това. За тази цел трябва да се предложат пакет от мерки, които да стимулират този процес. Такива мерки биха могли да бъдат: 1) освобождаването от ДДС на лицензираните в България инвестиционни фондове (това би имало голям ефект за фондовете за имоти и други нетрадиционни активи, например), 2) позволяване на лицензирани в България АДСИЦ и други алтернативни инвестиционни фондове да инвестират в страни от ЕС, ЕИП и ОИСР без ограничения, 3) освобождаване от ДДС на някои финансови услуги като управление на портфейли, управление на АДСИЦ и други инвестиционни фондове, депозитарни услуги и т.н., 4) освобождаване от данък печалба за 5 или дори 10 години на чужди асет мениджъри от ЕС, които паспортизират лиценза си в България и базират тук поне 100 души персонал, и т.н. Бюджетът на страната няма да пострада от това, тъй като такъв бизнес тук в момента просто няма. Идеята е да се създаде, което значи хиляди нови високо-платени работни места, международен престиж за страната, международна свързаност на пазара ни чрез новите участници, и следващия от всичко това подем на капиталовия пазар.

 

Никола Янков е управляващ съдружник в Експат Капитал и председател на Съвета на директорите на Експат Асет Мениджмънт от 2006 г. Заемал е мениджърски позиции в големи частни компании до 2001 г. От 2001 до 2003 г. Никола Янков е бил заместник-министър на икономиката, където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища. Завършил е икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ през 1994 г., а преди това английската гимназия в Пловдив.

Експат Асет Мениджмънт е най-голямата независима компания за управление на активи в България. Фирмата управлява стотици индивидуални инвестиционни сметки, три договорни фонда с фокус върху глобалните пазари и семейство от 11 борсово търгувани фонда, следващи движението на основни индекси на акции от региона на Централна и Източна Европа. Експат Асет Мениджмънт е единствената компания от ЦИЕ, която някога е създала ETF-и и е една от 29-те компании, които имат борсово търгувани фондове на Frankfurt Stock Exchange. От началото на октовмври създаденият от тях борсово търгуван фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF се търгува и на London Stock Exchange.