Никола Янков: Чрез фондовете на Експат може да се инвестира на борсите в ЦИЕ

05.12.2018

Интервю за Infostock.bg

Експат Асет Мениджмънт е най-голямата независима компания за управление на активи в България. Фирмата управлява стотици индивидуални инвестиционни сметки, три договорни фонда с фокус върху глобалните пазари и семейство от 11 борсово търгувани фонда, следващи движението на основни индекси на акции от региона на Централна и Източна Европа. Експат Асет Мениджмънт е единствената компания от ЦИЕ, която някога е създала ETF-и и има борсово търгувани фондове на Frankfurt Stock Exchange и на London Stock Exchange. От началото на октовмври създаденият от тях борсово търгуван фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF се търгува и на London Stock Exchange. Миналата седмица пред лондонската инвестиционна общност ръководството на Експат представи 11-те борсово търгувани фонда за Централна и Източна Европа. По този повод потърсихме за коментар управляващия съдружник в Експат Капитал и председател на Съвета на директорите на Експат Асет Мениджмънт Никола Янков.

Никола Янков е управляващ съдружник в Експат Капитал и председател на Съвета на директорите на Експат Асет Мениджмънт от 2006 г. Заемал е мениджърски позиции в големи частни компании до 2001 г. От 2001 до 2003 г. Никола Янков е бил заместник-министър на икономиката, където отговаря за развитието и регулирането на промишления сектор и председателства Комисията за временни защитни търговски мерки. В периода 2003-2005 г. е бил заместник-министър на транспорта и съобщенията, където отговаря за държавно контролираните компании от сектора на транспорта и телекомуникациите, както и за привличането на частни инвестиции в инфраструктурни проекти като летища и пристанища. Завършил е икономика на потреблението в университета Cornell в САЩ през 1994 г., а преди това английската гимназия в Пловдив.

 

Експат Асет Мениджмънт е единственият мениджър на ETF фондове от Централна и Източна Европа с инструменти на борсите в Лондон и Франкфурт. Как преценявате присъствието си на две от най-голeмите борси в Европа?

Това бе голямо предизвикателство и преодоляването му за нас е сериозно постижение. За да стигнем до тук, ние инвестирахме доста в технологии и човешки ресурси през последните две години. Това са нови неща за тази част на Европа – като продукти, отношения, начин на работа, регулация. Смея да твърдя, че фирмата ни има може би едни от най-добрите ресурси в бранша като системи и служители от Балтика до Гърция и от Франкфурт до Хонконг. Трябваше да изградим отношения с ключови международни оператори на финансова инфраструктура като Clearstream, Deutsche Börse, London Stock Exchange, Euroclear UK & Ireland и много други. Трябваше да минем през техните одити за риск и да отговорим на техните технически и юридически изисквания. Проектът ни има национално и международно значение, защото осигурява лесна трансгранична свързаност на пазарите от Централна и Източна Европа с финансовите центрове в Лондон и Франкфурт. В момента инвеститори от цял свят могат да инвестират индиректно на борсите в региона чрез нашите индексни фондове. Преди това не беше съвсем възможно. Особено що се отнася за България.

Как оцени инвестиционната общност в британската столица 11-те борсово търгувани фонда за ЦИЕ, които представихте миналата седмица?

Годишно на Лондонската Фондова Борса се качват по около 700 нови емисии. Далеч не всички получават възможността да имат „свой ден“ на най-голямата борса в света след Ню Йорк. 26 ноември определено бе денят на Експат на Лондонската борса. Самата сграда вътре през целия ден – от 07:00 сутринта до 22:00 вечерта – бе брандирана с нашето лого и име на огромни светещи табла. Рано сутринта имахме работна закуска с генералния директор на борсата г-н Никил Рати, а след това заедно с него официално октрихме борсовата сесия. На вечерната ни презентация, отново с домакинството на борсата, присъстваха около 150 души от професионалните среди на Лондонското сити. Събитието премина при голям интерес и множество въпроси. Борсата в Лондон оценява потенциала на проекта ни и се надява благодарение на нашите индексни фондове да се превърне в разпределителния център за капитали от и към Централан и Източна Европа. Разбира се и фактът, че тези фондове вече се търгуват във Франкфурт, има значение – конкуренцията между двата центъра ще се задълбочава.

Какви са следващите ви цели и докъде планирате да увеличите географското си присъствие?

Към момента менюто ни от пасивни индексни фондове включва ETF-и, следващи пазарите на акции на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Сърбия, Македония, Румъния, България и Гърция. Този списък вероятно ще се увеличи с още три борсово търгувани фонда, следящи индексите на трите балтийски държави – Литва, Латвия и Естония. След това ще концентрираме услията си в изграждане на дистрибуторските мрежи за продажба на фондовете в чужбина, преди да помислим за нови продукти.

Какво е нужно, за да се повишат инвестициите в България, които напоследък намаляват? Може ли да помогне за това БФБ?

Капиталовият пазар е най-лесният канал за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Много по-лесно, бързо и сигурно е инвеститор от САЩ, Европа или Азия да инвестира няколко милиона евро в български акции на борсата, отколкото да се опитва да строи нов завод или хотел, например. А парите отново влизат директно в българската икономика. Това, за съжаление, така и не се разбра от правителствата през последните 13 години. За да се стимулира интересът на чужди инвеститори към българската борсата обаче, трябва да се случат поне две неща: 1) да има трансгранична свързаност на нашия пазар – тоест да може съответният чужд инвеститор реално да търгува и да държи български ценни книжа чрез брокерската си сметка в Ню Йорк, Лондон или Сингапур, а не да се налага да се разхожда на крака до София да си открива местни брокерски и банкови сметки, което никога няма да се случи; и 2) да има достатъчно големи емитенти на местната борса, които да могат да „понесат“ по-големи единични инвестиции от порядъка на десетки милиони (а не хиляди) евро или долари. И двете неща зависят основно от държавата – първото от Централен депозитар като контролиран от държавата оператор на финансова инфраструктура в България, който трябва да изгради трансграничните връзки за сетълмент на български ценни книжа и възможност те да бъдат държани от чужди оператори, и второто от желанието на държавата да качи за търговия съществени по размер (между 20 и 30%) дялове от големите държавни фирми, основно в сферата на енергетиката и транспорта. Самата борса няма какво толкова да направи по въпроса за привличане на чужди инвеститори в България.

Другото, което влияе директно на чуждите инвестиции, е политическата ориентация и перспективите пред страната. Ако България върви към членство в Еврозоната и Шенген, към интеграция в политическото и икономическо ядро на Европа, това ще има силен положителен ефект. Ако върви в обратна посока – ефектът ще е силно отрицателен. Това зависи основно от правителството, а не от борсата или от частния сектор.

Ще успее ли ваучерната система на правителството да привлече нови емитенти на БФБ?

Не. Причината българските фирми да не се тълпят към борсата не са разходите за изготвяне на проспект, които между другото са в пъти под определените в схемата 50 хиляди лева. Причините са основно липсата на перспектива за финансиране на техните проекти за развитие през борсата и утежненията и рисковете, с които ще трябва да се справят като финансово регулирани публични дружества. А сериозна песпектива за финансиране чрез борсата в момента няма, защото финансовата грамотност на хората тук още не е на ниво, което да им помогне да мислят за борсови инвестиции. Липсват и институционални инвеститори, които да подкрепят малки и тепърва развиващи се компании. Големите пенсионни фондове в България като цяло инвестират в по-големи фирми със стотици милиони лева капитализация и утвърден бизнес модел, а не в малки и прохождащи компании. Ваучери за проспекти няма да променят това.

Какви са вашите краткосрочни и дългосрочни прогнози за родния фондов пазар?

Експат направи индексния борсово търгуван фонд върху SOFIX с цел да даде възможност на масовия инвеститор да участва по един по-лесен, по-прозрачен, по-сигурен и по-ликвиден начин на българския капиталов пазар с цел дългосрочна печалба, надхвърляща съществено лихвите по банковите сметки. Ако България направи правилните политически стъпки, за които вече споменах, перспективите пред капиталовия ни пазар ще са положителни.

Какво показаха индивидуалните ви срещи за инвестиции и лични спестявания, инициатива, която стартира неотдавна?

Това е част от нашите усилия да помогнем за натрупването на финансова грамотност у хората в България. Важно е българските граждани да научат и разберат, че инвестиции в банкови депозити и недвижими имоти у нас не са може би най-удачният начин да се управляват дългосрочно личните им спестявания. Фирми като нашата предоставят много по-разнообразни възможности човек да диверсифицира своя риск и да печели по-добре дългосрочно, в същото време запазвайки висока степен на ликвидност на своите пари. Това се получава, когато професионални инвестиционни мениджъри конструират подходящи за всеки отделен случай инвестиционни портфейли от ценни книжа, разпределени между различни класове активи, различни икономически сектори и географски региони. България е много назад в това отношение от страните в Западна Европа, където средно поне една трета от спестяванията на населението са инвестирани във финансови инструменти, управлявани от професионални асет мениджъри. Да не говорим за САЩ, където този процент е доста над 50. Но тук инерцията и недоверието са големи и сме съвсем в началото на този процес.

 

Въпросите зададе Георги Вулов, редактор в Infostock.bg

inner image article 103