Никола Янков: Експат стартира фонд за секюритизация на предмети на изкуството

08.05.2019

В действие е и проект за „къс“ фонд върху индекса SOFIX, заяви управляващия съдружник в Експат Капитал за Investor.bg.

Г-н Янков, обявихте създаването на фонд за къси позиции върху индекса SOFIX. Как ще функционира той? Какви ще са условията като лихви, ливъридж, очакван спред?

В Експат продължаваме с нашата мисия да градим механизмите на капиталовия пазар в България, така че поне в това отношение страната ни да се доближава постепенно до стандартите и възможностите на държавите с развити капиталови пазари. Имаме амбицията да сложим България на картата на Европа в това отношение. Или най-малкото да я отличим от останалите страни в региона. За съжаление, се чувстваме доста самотни в тази мисия и ни липсва подкрепа от политическо ниво, както и от останалите участници на пазара. Малко български фирми от бранша излизат с иновативни услуги и продукти. Не забелязваме и някакъв план за развитие на сектора, който да идва от политическото ръководство на държавата или от регулаторите.

Проектът за „къс“ фонд върху индекса SOFIX е част от тази наша мисия. Това ще е нов вид фонд за българския пазар, създаден под формата „национален договорен фонд“ от отворен тип, регистриран за търговия на борсата според условията и ограниченията, предвидени за такъв тип фондове в ЗДКИСДПКИ. Документите за лицензиране на фонда са в КФН от няколко седмици.

Този нов фонд ще даде спекулативна възможност на инвеститорите да печелят от низходящото движение на пазара в краткосрочен план. Механизмът на инструмента предвижда заемане на акции от индекса (срещу кешово обезпечение) и незабавната им продажба на пазара. Ежедневно ще се преоценяват пасивите (задълженията по заемите на акции), а не активите на фонда. Дивидентите, изплащани от емитентите от SOFIX, ще се дължат на заемодателите (т.е. ще увеличават задълженията на късия фонд по заемите). Фондът няма да създава левъридж ефект, ще се стреми в краткосрочен план да репликира инверсно движението на SOFIX 1:1. Важно е да се отбележи, че това е инструмент, създаден преди всичко за краткосрочни спекулации. В дългосорочен план той ще натрупва по-големи разходи за инвеститорите, свързани с лихвите по заемите на акции, с разходите за администрация и с негативните ефекти от спредовете при търговията на пазара.

Каква ще е връзката на „късия“ фонд с ETF-а върху SOFIX?

„Късият“ фонд няма да има пряка връзка с „дългия“ фонд върху SOFIX. Възможно е дългият фонд да дава заеми в акции на късия (в рамките на законовите ограничения за кредитиране с ценни книжа, приложими за КИС), когато няма достатъчно желаещи други участници на пазара да му заемат позиции от индекса. „Късият“ фонд ще търси най-добрите условия за заемане на акции от SOFIX на пазара с цел защита на интереса на своите инвеститори. Тъй като заемането на ценни книжа също е на практика несъществуващ бизнес в България, твърде възможно е средната цена, която фондът плаща по тези заеми (ние ще я публикуваме текущо), да се превърне в пазарен бенчмарк (prime rate) за тази нова ниша на капиталовия пазар у нас. Предвиждаме насрещни страни по тези заеми (заемодатели) да бъдат само институционални инвеститори. Това се налага по редица технически и регулаторни причини. По-малките инвеститори ще могат да дават своите акции назаем на късия фонд чрез своите инвестиционни посредници, а не директно. Така всички участници на пазара с дълги позиции в акции от SOFIX, които решат да дадат на заем своите книжа на „късия“ фонд, ще могат да трупат пасивен доход от тези инвестиции.

Със стартирането на този проект няма да има извинение за неучастие на капиталовия пазар. Който смята, че пазарът ще се качва, ще може да купи дългия индексен фонд, а който смята, че ще пада – ще може да купи късия. При всички случаи това ще създаде по-голяма динамика и, надяваме се, по-голям интерес към БФБ от страна на масовия инвеститор. Наличието на такъв инструмент ще позволи и хеджиране на участниците, когато те считат, че пазарът ще пада, без да се налага да продават своите дълги позиции. Експат не очаква да е на печалба от този инструмент в средносрочен план. Но ако пазарът се раздвижи, в дългосрочен план печелим всички. Ние ще продължим да правим това, което зависи от нас.

Ликвидността с акциите на пода на БФБ доста се понижи, доколко притеснително е това за Expat SOFIX ETF?

Ликвидността на БФБ е такава, каквато е. Като мениджъри на индексния фонд ние бихме искали тя да е много по-висока, защото това улеснява работата ни при ре-балансиране на портфейла и при движения на пари към и от фонда, но ние нямаме за цел и роля да се грижим за ликвидността на борсата. Забелязваме, че голяма част от търговията на нашата борса може би се капсулира между свързани с мажоритарните акционери лица. Този извод се налага, защото при нужда от сделки с по-сериозен обем в някои позиции котировките „изненадващо“ изчезват, за да се появат веднага след като фондът приключи планираните сделки.

Т.е. изглежда е налице умишлено и координирано поведение от участниците на пазара, които са най-активни и с най-голям интерес в тези позиции. Това се прави, за да се поддържа т.нар. пасивна ликвидност, която от известно време е критерий за членство в индекса. Също така голяма част от сделките на БФБ (поне що се отнася до обема) са по наше мнение между свързани лица и/или договорени на практика извън пазара. Няма как случаен купувач и продавач, без да са се координирали предварително, да сключат сделка на борсата за стотици хиляди или милиони левове, при положение че активността в тази позиция е нулева или минимална (до стотици пъти по-ниска от обема на сделката им) в повечето дни. За „обикновения“ участник е практически невъзможно да се „вмъкне“ в такива сделки. Доколко тези практики отговарят на закона е въпрос, който оставяме на регулатора да прецени. Във всеки случай те не помагат за развитието и за доброто име на борсата ни. Но от друга страна, ако и тези сделки изчезнат, статистиката за търговията ще е още по-плачевна и бизнесът на инвестиционните посредници ще се свие съвсем. 

В последните месеци няма значими изменения в активите на Expat Bulgaria SOFIX ETF. Защо настъпи това безветрие?

Продължаваме да правим всичко, което зависи от нас, за да популялизираме индексния фонд върху SOFIX и да създадем възможност международни инвеститори да го търгуват и държат в портфейлите си. Българският индексен фонд е единственият подобен инструмент от Централна и Източна Европа, който се търгува на 3 борси в Европейския съюз – София, Франкфурт и Лондон. Инвестициите, които направихме в инфраструктурни връзки, договорни отношения със стратегически партньори и маркетингови разходи, са много големи.

В момента много повече хора извън България са чували за пазара тук, могат практически и знаят как да заемат позиция в него чрез индексния ETF, ако решат да го направят. Това е, което можем да направим ние в Експат. Интересът към фонда е функция на интереса към пазара ни като цяло. Експат не може да създаде или измисли самостоятелно отнякъде инвеститори, които да вкарат парите си в български акции. Но можем със сигурност да кажем, че сега, когато България има индексен фонд и той се търгува в Лондон и Франкфурт, шансът чужди инвеститори да открият българския пазар и да алокират дори много малка част от портфейлите си към него, е много по-голям, отколкото ако този фонд не съществуваше.

Интересът към фонда е функция на много фактори, сред които са усещането на инвеститорите за политическия риск в България, перспективите за интеграция на страната в структури на ЕС като банков съюз, съюз на капиталовите пазари, Еврозона и Шенген, репутацията на страната и на емитентите тук, преценката за работата на нашите финансови регулатори, техническата трансгранична свързаност на пазара, присъствието на големи чужди посредници и депозитари в България, покритието от анализатори от големите международни инвестиционни банки и т.н. Нашата фирма може много, но няма как само със собствени ресурси да повлияе съществено на всеки от изброените по-горе фактори. Въпреки това ние продължаваме да полагаме усилия и да инвестираме ресурси в тази посока.

Това, че има хора, които очакват Експат да вдигне самостоятелно капиталовия пазар в България и критично отбелязват факта, че това не се случва, е по-скоро комплимент за нас, но тези очаквания не са реалистични. Ние имаме конкренти идеи какво трябва да се направи, но няма как да го направим сами. Готови сме да участваме във всеки разговор на политическо ниво за развитие на капиталовия пазар в България, ако някой се интересува от идеите ни и сериозно иска да сложи тази тема сред приоритетите си и във фокуса на обществения дебат за икономическа политика по принцип. Ние – бидейки стопански, а не политически субект – няма как да я поставим там.

Разкажете повече за новия ви фонд за изкуство. В какво инвестира, за кого е отворен и планирате ли да го правите публичен?

Експат стартира този месец фонд за секюритизация на предмети на изкуството – Експат Глобално Изкуство АД. Това е пореден новаторски продукт, чрез който разширяваме възможностите за инвестиране на българския пазар. Логиката на този инструмент е подобна на фондовете за секюритизация на имоти, регулирани от ЗДСИЦ. Разликата е в механизма на работа на фонда – засега той няма да се търгува на борсата, но ще е от отворен тип. Въпреки че е търговско дружество, инвеститорите могат често да купуват нови акции и имат привилегия за обратно изкупуване на съществуващи акции по нетна стойност на активите по подобие на договорните фондове. Уставът на фонда, който регулира неговата работа, е достъпен в Търговския регистър.

Този фонд дава достъп до изкуството като инвестицонен клас актив на определен кръг инвеститори – отначало това ще са само професионални и институционални инвеститори. Достъпът на масовия инвеститор до този фонд ще стане възможен, ако регулаторът разреши той да стане публично дружество и одобри проспект за публично предлагане. Имаме такива планове, но те са по-скоро за през 2020 г. Към момента във фонда има вече над 500 хиляди лева. Предвиждат се чести увеличения на капитала в следващите месеци, което става с решение на съвета на директорите. По света има няколко десетки подобни фондове, повечето от които оперират в Китай и азиатския регион, няколко в САЩ и съвсем малко в Европа. Всички те са много трудно достъпни за български инвеститори.

Фондът добавя стойност за своите инвеститори по няколко начина:

1. Достъп до предмети на изкуството като отделен клас активи, труднодостъпен за масовия инвеститор и за институционални инвеститори.
Обикновеният инвеститор трудно би могъл да ползва директно предмети на изкуството в своята инвестиционна стратегия за диверсификация на риска или за постигане на по-висока доходност. Липса на познания за този пазар, технически особености при покупките и продажбите на предмети на изкуството, рискове, свързани с фалшифициране и съхранение, както и липса на компетентност за тенденциите на пазара, правят изкуството като инвестиционен клас труднодостъпно за непрофесионалисти. Институционалните портфейлни инвеститори от своя страна по правило не могат да държат в портфейлите си физически активи (активи, които не са финансови инструменти) и не могат да участват директно в този сегмент. В световен мащаб има малко инвестиционни фондове с фокус върху предмети на изкуството, но фондът на Експат ще е един от малкото, които са отворени и впоследствие борсово търгувани едновременно. Той би бил подходящ за портфейлите на тези институционални инвеститори, които търсят диверсификация на риска в класове активи с ниска корелация с капиталовите пазари. Изкуството като инвестиционен клас е все по-важен елемент от портфейлите на състоятелните индивидуални инвеститори. Особеностите на този вид актив го правят подходящ за дългосрочни инвестиционни стратегии.

2. Достъп до обещаващи творци, които имат потенциал да станат известни имена в средносрочен план.
Експат Глобално Изкуство ще се стреми да даде възможност на обещаващи, но не съвсем известни творци да направят първите си сделки със свои работи, така че от една страна да получат валидация на факта, че са продаваеми и да определят цена на своето изкуство, а, от друга, да получат възможност за популяризиране и излагане на своите творби в онлайн галерията на Фонда или в по-известни галерии и музеи, с които той ще има отношения. За предоставянето на тази възможност Фондът ще се стреми да закупува множество творби от определен творец на изгодни цени, които след популяризирането му да продаде със значителна печалба за своите акционери.

3. Достъп до колекции от предмети на изкуството, собствениците на които биха желали да ги заменят с по-ликвидни финансови инструменти.
В България – а и не само – съществуват много колекции от предмети на изкуството, които по различни причини са притежание на собственици, незаинтересовани от развитието и поддържането на колекциите (наследници на колекционери, кредитори и други). Много от тези собственици не са професионални участници на пазара на изкуство и ликвидирането на тези колекции за тях е технически трудно. Експат Глобално Изкуство ще се стреми да им предложи приемливи условия за покупка на колекциите в цялост (en bloc), като в същото време ще им предложи да запишат (ако имат такова желание) акции от Фонда на първичен пазар за сума, равна или подобна на цената на сделката. Това би довело до естествен растеж на активите на Фонда и на големината и диверсификацията на неговия портфейл от предмети на изкуството, като в същото време би дало възможност за собствениците на колекции да заменят целите или част от своите колекции с по-нискорисков и ликвиден инвестиционен продукт, какъвто са акциите на Фонда.

4. Постигане на по-добри условия при покупки и продажби на предмети на изкуството.
Фондът – като по-голям, професионално управляван и публично известен собственик на предмети на изкуството – ще може да постига значително по-добри ценови условия при покупка и продажба на предмети на изкуството от индивидуални участници на този пазар, дори такива, които се считат за професионалисти.

5. Приходи от наеми/заеми/изложби на предмети на изкуството.
Експат Глобално Изкуство ще има практиката да излага предмети на изкуство от своя портфейл в галерии, музеи и тематични експозиции в различни институции (включително и чрез по-дългосрочни договори за предоставяне под наем или назаем на творби). Приходите от тази дейност ще са в полза на инвеститорите във Фонда. Излагането на творби – собственост на Фонда – също ще допринася за популяризирането им и за повишаването на репутацията на техните автори, което ще води и до повишаване на пазарните им цени.

6. Достъп до участници на пазара на изкуство от различни страни.
Като институционален инвеститор Фондът ще има по-лесен достъп до различни участници на пазара на изкуство от различни страни в сравнение с индивидуалния инвеститор в изкуство. Това ще води до по-добри възможности и условия за покупки и продажби на предмети на изкуството. Освен това по-високият публичен профил на Фонда ще го направи естествен потенциален партньор на други малки или големи участнци на този пазар, които ще го търсят като потенциален купувач или продавач на творби. В частност Експат Глобално Изкуство ще се стреми да купува изгодно предмети на изкуството от страни, където цените са ниски и инвестиционен интерес към този клас актив липсва, и да ги продава на пазари, където цените са високи и където инвестиционният интерес към този клас актив е по-разпространен.

7. Гаранция за стойност и автентичност, управление и диверсификация на риска.

Професионалното управление на Фонда, състоящо се в използването на професионални консултанти, оценители, застрахователи и депозитари за активите и документите му ще е гаранция за стойността и автентичността на творбите в портфейла.

Фондът ще управлява активно портфейла си от творби съобразно търсенето и предлагането (тенденциите) на пазара на изкуство, които ще следи постоянно. Освен това ще диверсифицира риска чрез инвестиции в много на брой отделни предмети на изкуството от различни класове, стилове, периоди и географски зони. Това не винаги е възможно дори за професионалните участници на този пазар.

Доколко лош сигнал към останалите инвеститори, ще бъде ако Volkswagen не изберат България за новия си завод за милиард долара? Имаме ли потенциал за привличане на големи инвестиции или само на малки и средни?

Няма смисъл да коментираме ползите от евентуалното базиране на огромен модерен автомобилен завод в България. Този проект има потенциал да вдигне БВП на страната с проценти. Факторите, които ще определят решението на фирма като VW за инвестиция с такъв размер обаче, не са традиционно в полза на страната ни:
• наличието на квалифицирана работна ръка
• наличие на добра транспортна инфраструктура
• наличие на възможности за снабдяване с голям обем материали и компоненти от местни производители
• нисък политически риск
• добра съдебна система, гарантираща правата на собственост и изпълението на договорите.

От друга страна, обявените конкуренти на България за този проект също не могат да се похвалят с големи предимства пред страната ни по тези точки. Така че може би все пак имаме шансове, най-малкото защото все пак сме член на ЕС, с ниски данъци и засега с все още ниски разходи за труд. Не бих правил извод, че други инвеститори биха променили намеренията си спрямо България, ако VW реши да базира завода си другаде. През последните 20 години в Източна Европа бяха построени десетки нови автомобилни заводи, нито един от тях не бе в България.

Ако и този не дойде тук, това няма да е изненада за никого и едва ли ще доведе до отказ на планирани вече нови чужди инвестиционни проекти. По-скоро обратното би било голямата изненада за всички и би поставило страната ни на международната карта по съвсем нов начин. В този смисъл това е всъщност темата на годината и това би трябвало да бъде топ приоритетът на правителството, за което да се полагат и политически усилия във и извън страната, защото шансове като този не се появяват два пъти. Не виждам какво друго би имало съизмерим ефект за икономиката на България, за нейната международна репутация, а ако искате и за интеграцията й в ЕС.

Ако бях министър на икономиката, щях да прекарвам поне по една седмица всеки месец във Волфсбург, където е централата на концерна VW, заедно със сериозен екип от съветници и хора от другите ключови министерства – МФ, МРРБ, МТ, МОСВ, МТСП. А шефът на агенцията за чужди инвестиции щеше да е командирован постоянно там до окончателното решение за локацията на завода. Дипломатическите канали с Германия също трябва да се използват максимално в този случай.

Прогнозите са за спад в населението на България с 23% до 2050 г., което е по-добре от Молдова с прогноза за минус 44%, но все пак кой би инвестирал у нас при тази перспектива?

Загубата на население в България е може би най-голямата трагедия в тази държава от 1944 г. насам. Това е резултат от комплекс от фактори, най-важните сред които са бедността, липсата на достъп до качествени публични услуги на голяма част от територията на страната (образование, здравеопазване, чиста природа, вода и въздух, приятна градска среда, правораздаване, сигурност и обществен ред) и продължаващото отчуждаване на държавата като институт от гражданите. Тези неща водят до усещане за липса на перспектива у младите и способни български граждани.

В същото време членството на България в ЕС дава ясна по-добра перспектива и възможности за лична реализация на същите тези хора и те лесно взимат решение да емигрират и създадат семейства навън. Тази тенденция, продължила 30 години, няма как да се промени скоро, дори да се създадат и веднага започнат да се прилагат целенасочени политики на държавно ниво, които да задържат младите хора в България и да стимулират раждаемостта. А такива не се забелязват и всъщност отсъстват от политическия дебат в страната изобщо. Т.е. това е една даденост, с която икономическите субекти, опериращи или желаещи да оперират в България, за съжаление трябва да свикват и да калкурират в плановете си.

За да сме конкурентни в един общ европейски пазар, а и в един глобализиран и все по-интегриран свят, ще трябва да спрем да разчитаме на количеството работна ръка и да започнем да работим за повишаването на качеството й. Това е единственият възможен път за страната ни. Високообразовани граждани с конвертируеми умения, които работят в сектори с висока принадена стойност за доста по-големи заплати от сегашните. Ако продължим да се конкурираме с цената на труда, изтъквайки ниските заплати като предимство, това ще доведе само до още по-голяма емиграция сред младите и загуба на най-качествените и предприемчиви българи. И, разбира се, винаги ще има държава с по-ниски заплати, към която след време ще се преместят съответните трудоемки производства с ниска принадена стойност. България не иска да е такава държава.

Визията за бъдещето на тази страна трябва да са добре платени хора с добро образование, работещи в сектори с висока принадена стойност. Един такъв сектор биха могли да бъдат финансовите услуги по модела на Люксембург и Ирландия – в Експат отдавна говорим за това. Има и други сектори, в които страната ни може интелигентно постепенно да се позиционира като предпочитана дестинация. Това се постига с разумна и напредничава регулация, с въвеждане на най-добрите практики, с даване на ясни предимства за инвеститори, избрали да базират бизнеса си тук, и с демонстриране на успешни пилотни проекти, създадени у нас. Но за целта е необходима ясна политическа визия, плюс стратегия и воля за реализирането й.

Доколко е адекватно типичното у нас противопоставянето на София и провинция и те врагове ли са, например за еврофондовете, за младите българи, за студентите? Е ли доброто за София лошо за провинцията и обратно?

Почти половината от БВП на България се създава в София. София за провинцията е това, което е Западна Европа за България – място на възможности и перспективи, място на по-добро заплащане, място с по-добри публични услуги и инфраструктура. През последните 30 години (откакто на българите бе позволено да живеят и работят навсякъде в собствената си страна) този процес на изсмукване на човешки и публични ресурси от провинцията към София не бе предмет на анализ, притеснение или някаква политика на нито едно правителство. Нещата си бяха оставени на своя случаен път на развитие и положението, в което се намират много български региони, е резултат от тези естествени процеси или от липсата на „регионална“ политика в държавата ни, ако щете. Повечето обществени проекти (метро, летище, магистрали, булеварди, обществени сгради и т.н.) по инерция се концентрираха в София, защото, от една страна, политическият елит на страната живее в столицата и консумира лично ефектите от тези инвестиции, а, от друга, по стар навик се търси ефектът на „витрината пред чужденците“.

Аз, например, съм пловдивчанин. Пловдив бе градът, който през 90-те години загуби най-голяма част (и може би най-добрата чат) от своето население поради емиграция в чужбина и миграция към столицата (което за града бе все едно). Цените на имотите и заплатите там стагнираха, сринаха се публичните услуги и инфраструктурата. Трябваше да минат 20 години, преди градът да започне своето възстановяване, което дойде на крилата на членството в ЕС и придружаващия го поток еврофондове, туристи и чужди инвестиции в производствената сфера.

За съжаление, много други български градове не можаха да излязат от колапса на 90-те и продължиха своето западане в социален, икономически и демографски план. София (в лицето на кметовете си и общинските си съветници) обаче едва ли е виновна за това. Това е по-скоро въпрос на (липса на) държавна политика на правителствено ниво. България е бедна и неефективно управлявана страна, която не може да си позволи публични инвестиции в размер, който да доближи цялата й територия до средноевропейските стандарти. Но София се доближава до тях. Не е зле да има поне един български град, който да е пример за това, че и тук е възможно да се живее що-годе нормално.

Ако теоретично се вземе политическо решение да се изземат пари от София (чрез специални данъци върху имотите и доходите на физическите и юридически лица на нейна територия, например) и ги разпределим из провинцията, със сигурност ще предизвикаме щета на столицата, но не е сигурно дали ще успеем да създадем някъде другаде усещане за качествено различен стандарт на живот.

Трябва да е ясно обаче, че от доста време насам алтернативата на София не е Пловдив, Бургас, Варна или Русе. Алтернативата на София е Берлин, Париж, Мадрид, Лондон и Виена. Така че е добре да имаме поне една София, колкото и балканска и провинциална да ни се вижда и тя понякога.