Митове за инвестициите
01.12.2014
Напоследък въпросът какво да правя с парите си стана още по-актуален. Сред непрофесионалните инвеститори, особено по нашите географски ширини, върлуват редица митове по отношение на парите и инвестициите:
Мит 1: Банковият депозит е най-сигурната инвестиция
Тук няма нужда да говорим за стабилността на банките и „гаранциите” върху инвестицията в депозит. У нас депозитът е най-масовата форма на „инвестиция” и спестяване, докато средностатистическият гражданин от Западна Европа или Северна Америка трупа семейното си богатство не в банка, а по-често в лична инвестиционна сметка – чрез участие в договорни или пенсионни фондове или чрез индивидуален инвестиционен портфейл, управляван от професионални мениджъри в инвестиционни компании.
Парите по депозитите в търговските банки работят по съвсем различен начин от парите по инвестиционни сметки при лицензирани инвестиционни мениджъри (наричани най-често частни банки в чужбина и управляващи дружества в България). Банките приемат депозити и ги връщат обратно в икономическия оборот под формата на кредити. Вложителят няма контрол над това, което се случва с парите му, и затова върху търговските банки би трябвало да има сериозен регулаторен контрол и много строги изисквания за управление на риска – да дават повече на брой и по-малки по размер кредити (за диверсификация на риска), да не концентрират кредитирането в конкретни икономически сектори (за да не пострадат при проблеми в тези сектори), да изискват адекватни обезпечения от кредитополучателите (за да се застраховат при проблемс изплащането), да не кредитират свързани със собствениците и ръководството на банката лица. При добра регулаторна рамка и ефективен надзор търговските банки в развитите държави са относително стабилни финансово и заслужават доверието на масовия и непрофесионален вложител. Ако тези предпоставки обаче липсват, търговските банки могат бързо могат да се превърнат в частни инвестиционни фондове за финансиране на бизнес проекти на определени лица, с което доста се отдалечават от нискорисковия профил на депозита. В нормални условия добре управляваните и добре капитализирани банки предлагат лихви малко над инфлацията. Ако човек иска да получи по-сериозна доходност, може би е време да помисли за алтернативни вложения.
Мит 2: Недвижимите имоти са най-добрата и безрискова инвестиция
Многократно сме чували това твърдение, дори след спукването на имотния балон. България е сред държавите с най-висок процент собствено жилище на глава от населението и у нас да обезпечиш децата си със собствен дом, независимо на каква цена, се възприема като изконно родителско задължение. Може би това е причината непрофесионалистите да смятат имотите за сигурна инвестиция. Професионалният инвеститор вижда по-добре важните и доста подценявани рискове. На първо място, не съществува правило, че цените на имотите ще вървят винаги нагоре. За справка – сривът на пазара от 2008 г. Цените на имотите всъщност са доста волатилни, но това трудно се забелязва, тъй като са една от най-неликвидните инвестиции и броят на предлаганите за продажба имоти далеч се различава от броя на сключените сделки. Обикновено се налага продавачът да чака месеци, дори години, за да стигне до преговори с потенциален купувач. Цените на имотите силно зависят от икономическото развитие на страната и региона, демографската картина, политическата стабилност. И докато печалбата от инвестицията не е гарантирана, то разходите по нея са задължителни и могат да достигат до няколко процента от стойността на имота годишно – данъци, застраховки, ипотеки, поддръжка.
Мит 3: Инвестициите в благородни метали добре съхраняват богатството
Според една стара шега само двама души в света разбират динамиката в цената на златото – и двамата работят за Bank of England, но никога не са съгласни помежду си каква трябва да е цената. Т.е. златото съвсем не е обикновена за разбиране инвестиция, „имунизирана” срещу всякакви външни фактори. Мнозина непрофесионални инвеститори го възприемат като несъмнена ценност и изобщо не се замислят за колебанията в цената му. А пазарът на злато е един от най-волатилните и е силно податлив на спекулации. Геополитическите събития, икономиката в световен мащаб и монетарната политика на големите държави могат да окажат влияние върху цената на златото с десетки проценти за година.
Мит 4: Борсата е само за спекуланти
Непрофесионалните инвеститори често казват, че „играят на борсата”. И са абсолютно прави – това не може да бъде нищо повече от една игра, защото те получават информацията последни, нямат уменията и необходимите източници, за да направят задълбочени оценки, нямат необходимото оборудване, за да са бързи и гъвкави на пазара. Ако печелят, в общия случай това се дължи на добрия икономически цикъл, който са хванали, и на малко късмет. Всъщност финансовите пазари са цяла наука. В инвестиционните компании стотици професионалисти, въоръжени до зъби с необходимата техника и софтуерни продукти, ежедневно извършват сериозни анализи и правят собствени модели за мониторинг и оценка.
За непрофесионалния български инвеститор, който не ползва услугите на компания за управление на активи, финансовите пазари най-често се свеждат до разбирането за Българска фондова борса. Това е доста ограничено и изкривено схващане, имайки предвид, че в света има над 250 борси за търговия с финансови инструменти. В Лондон, Ню Йорк, Токио, Хонконг или Франкфурт ежедневно се търгуват огромни маси акции, облигации и други финансови инструменти, необозрими по разнообразие и размер от възможностите на нашия пазар. Освен това за българския инвеститор не е най-разумното да вложи всичко в България. Поради естествената концентрация на български риск в живота му (семейство, работа, имоти, бизнес все в България), добре е голяма част от семейните спестявания да са инвестирани в чужди инструменти в различни валути.
Състоятелните хора в чужбина участват на големите финансови пазари чрез своя индивидуална инвестиционна сметка в инвестиционна компания, където получават персонализирана стратегия и активно и гъвкаво управление според своя апетит към риска. В България фирмите, които предлагат подобно качество и обхват на услугата, са изключително малко, но на световно ниво. По-масови у нас са договорните фондове – диверсифицирани инвестиционни портфейли с мандат да инвестират в инструменти от даден географски регион, икономически сектор или клас активи. Те имат значително по-нисък праг от индивидуалната сметка и това ги прави достъпни за по-малки инвеститори. На Запад стандартно един човек има дялове в десетина такива фонда с различен фокус.
Мит 5: Сам най-добре мога да защитя спестяванията си
Когато човек има проблем със сърцето или бъбреците, търси най-добрите лекари, на които да се довери. Когато обаче става въпрос за парите му е доста недоверчив и дори предпочита сам да хване скалпела. Това е особено застъпено по нашите географски ширини – всички смятаме, че разбираме от футбол, политика и инвестиции. Личи си по резултатите...
Добро правило е част от спестяванията си човек да държи в банка, друга част да инвестира в жилището си, а основната част да бъде поверена за дългосрочно и консервативно управление на специалисти.
Повечето хора в чужбина, независимо от доходите, поверяват личното си богатство на специализирани инвестиционни фирми, които управляват милиони или милиарди спестявания и са много по-подготвени да реагират на променящите се икономически и пазарни условия. За по-състоятелните хора у нас и в чужбина по-подходящо е структурирането на индивидуална инвестиционна сметка в добрите финансови институции (които се наричат частни банки в чужбина и управляващи дружества в България). Добрият инвестиционен мениджър може да търгува и поддържа за своите клиенти различни класове активи от всички географски ширини и да създаде индивидуална стратегия според специфичните нужди на инвеститора. В период на много ниски лихвени проценти в икономиката индивидуалната активно управлявана инвестиционна сметка може да донесе доходност в пъти над годишната лихва по депозити в евро, предлагана от стабилните банки. А инвеститорът има пълен контрол и информация в какво инвестира и разполага с незабавна ликвидност – всички инструменти, които притежава в портфейла си, могат да бъдат продадени веднага на световните финансови пазари.