Инфлация и убежища. Как да защитим спестяванията си?
15.11.2021
Анализ на Джулия Кацарова, CFA, лицензиран инвестиционен консултант и финансов анализатор в Експат Асет Мениджмънт, за Дневник
През септември в САЩ беше измерена инфлация от 5.4%, а в Еврозоната 3.4%. През последните няколко месеца потребителските цени в България продължават да растат, като през септември са +4.8% нагоре спрямо миналата година. Растящите производствени разходи се отразяват на стоките от първа необходимост, като най-големите двигатели на поскъпването на потребителската кошница са храните, битовите сметки и транспортът.
Цените на енергията нараснаха с +16% на годишна база през септември и допринесоха за половината от годишното увеличение на инфлацията. Цените на транспортните горива нараснаха с +28.2% на годишна база. Другите енергийни подкомпоненти също отбелязаха ускорение през септември на годишна база: централното газоснабдяване (+91.7%), топлинната енергия (+13.6%) и електроенергията (+4.4%).
Възходящата тенденция на всички енергийни стоки е глобална и обхваща целия Европейски съюз, както и голяма част от развития свят.
Преди дни бяха публикувани данните за инфлацията в САЩ и за октомври, която достигна +6.2% спрямо година по-рано. Индексът на основните цени, който изключва често променливите категории храни и енергия, се покачи с +4.6% през октомври на годишна база, по-високо от ръста от +4% през септември. Появиха се стряскащи заглавия, гласящи „Инфлацията в САЩ и Европа достигна връх от десетилетия през октомври“, „Най-бързият 12-месечен темп от 1990 г. насам и петият пореден месец на инфлация над 5% в САЩ“. Преди да позволим тези гръмки заглавия да ни шокират, нека анализираме какви са причините за по-високата инфлация и дали тези фактори ще са налице в дългосрочен план.
От какво е предизвикана инфлацията?
По-високата от средните нива инфлация e предизвикана от по-бързо от очакваното и неравномерно икономическо възстановяване в световен мащаб, трилионите долари правителствени стимули, които бяха задействани, за да компенсират щетите върху търсенето, нанесени от пандемията и стабилните баланси на домакинствата.
Необичайно високото потребителско търсене, засилено от правителствените стимули и подобряващия се пазар на труда, е решаващ фактор, движещ по-високата инфлация. В същото време предлагането остава ниско поради продължаващи проблеми с веригата на доставки, което доведе до ново по-високо равновесно ниво на цените.
През предходните месеци ръстът в инфлацията бе предизвикан непропорционално от рязко покачващите се цени на употребявани превозните средства, отговарящи за 33% от общото увеличение на индекса на инфлацията в САЩ и покачването на цените в сектора на услугите, след като Covid-19 ваксините станаха масово достъпни.
Наблюдава се недостиг на редица материали и суровини. Това от своя страна кара компаниите да забавят поръчките, което увеличава натиска на търсенето. Най-яркият пример е недостигът на полупроводници, който затрудни автомобилното производство и повиши цените както за нови, така и за употребявани превозни средства. Компаниите съобщават за по-високи разходи за труд, увеличение на цените от страна на доставчиците и по-високи разходи за суровини и други материали.
Отделно, недостигът на работници също оказва натиск за повишаване на заплатите, добавяйки към мотивацията на компаниите да повишават цените, за да компенсират по-високите разходи за труд. По-високите цени на храните и енергията, предизвикани от свързаните с пандемията производствени затруднения, метеорологичните и геополитически фактори, също стимулират инфлацията. В резултат на растящите цени на горивата и на електроенергията, се повишават и производствените разходи, което рефлектира на цените на повечето стоки и услуги.
Всички тези фактори се отразяват на цените на домакинствата за всичко – от хранителни стоки до автомобили.
Какво да очакваме?
В краткосрочен план е по-вероятно да видим как инфлацията се засилва, преди затрудненията при веригите на доставките да се нормализират. Т.е. ситуацията се очаква да се влоши краткосрочно, преди да се подобри дълготрайно. Освен това фискалният импулс, който наблюдаваме в момента, не е устойчив и неговият ефект би бил изчерпан в краткосрочен план, което трябва да нормализира търсенето.
Безпрецедентно голямата фискална политика бе отговорна за поддържането на рекордно високи спестявания на домакинствата, необичайно високо потребителско търсене и по-високи потребителски разходи от нивата преди Covid-19 пандемията на фона на по-ниското предлагане.
В същото време големи макро тенденции като демографската ситуация, глобализацията, която осигурява по-евтината работна ръка, и напредъкът в технологиите създават дългосрочен и траен дефлационен натиск, който в един момент би нормализирал настоящата динамика.
Как да защитим спестяванията си от инфлацията?
Преди да разгледаме потенциалните възможности, чрез които може да съхраним стойността на парите си в условия на по-висока инфлация, трябва да направим разлика между хеджиране срещу инфлация и съхраняване на стойност. Терминът хедж предполага тясна връзка с инфлацията и се постига чрез инструменти като суапове, TIPS, interest rate caps и т.н., достъпни за професионални институционални инвеститори. Концепцията за съхранение на стойност вероятно е по-важна за дългосрочния инвеститор. Това е актив, който трябва да се представя по-добре от инфлацията, но не е непременно тясно свързан с нейното движение (особено в краткосрочен план).
По отношение на индивидуалният спестител – домакинствата и компаниите – традиционно златото, петролът, индустриалните метали успяват да се представят най-добре в среда на растяща и висока инфлация, като цените на тези активи нарастват дори по-силно от общото ниво на инфлацията. Общият индекс на суровини нарасна с над 30% от началото на годината, воден от природния газ, петрола и индустриалните метали като мед, цинк, алуминий.
Секторът на недвижими имоти също традиционно привлича интереса на инвеститорите във времена на ниски лихви и покачваща се инфлация. Този сектор обаче значително нарасна през последните 6 месеца и редица анализатори сигнализират за прегряване.
Златото
Златото като най-широко приетият актив-убежище от началото на годината не регистрира добро представяне. От началото на ноември обаче като че ли инвеститорите се пробуждат по отношения на потенциала на благородния метал за защита и златото показа ръст от близо +4%. Очакваме тенденцията нагоре да продължи.
Когато говорим за инвестиция в злато, най-често непрофесионалните инвеститори мислят за физическа покупка под формата на златни кюлчета, монети или дори бижута. Този тип инвестиция има редица недостатъци. При този начин на инвестиция е невъзможно динамично да се управлява размерът на експозицията – продаваме цялото количество или нищо. Разходите за покупка и продажба доста често са серизен процент от стойността (и често скрити в цената) заради високите премии на дилърите на злато. А ликвидността (възможността за продажба) е до голяма степен ограничена – закупено от едно място кюлче или монета, обикновено може да бъде продадено обратно само на същото място. Допълнителен разход е и цената за физическото му съхранение и застраховане. Към пазарния риск на инвестицията се добавя и един често пренебрегван риск: за сигурното съхранение на физическия актив.
На глобалните финансови пазари инвеститорите имат различни варианти за инвестиция в злато. Чрез фючърси, сертификати, опции или чрез инвестиция във фондове, следващи движението на цената на златото. Този начин на инвестиция е доста по-евтин, ликвиден, сигурен и коректно отразяващ движенията в борсовата цена на подлежащия актив. Такава инвестиция всеки може да направи през своя асет мениджър. А от началото на тази година и на българския пазар има борсово търгуван фонд, следващ цената на златото.
Expat Gold е проектиран с цел българските индивидуални инвеститори да имат лесен, ликвиден и достъпен инструмент за експозиция към благородния метал. Покупката на дялове от него може да бъде направена чрез индивидуална итнвестиционна сметка при Експат, която предоставя достъп до инвестиционни възможности от цял свят във всички класове активи.
Облигации и акции
При облигации се наблюдава слаба доходност. Това не е изненадващо, защото нарастващата инфлация обикновено се свързва с нарастване на доходността, което води до спад в цените на този вид активи. Купонът (лихвеното плащане) на облигациите е фиксиран, така че ако инфлацията се повиши над сегашните нива, стойността на този доход става по-малко привлекателен за инвеститорите и съответно този клас активи не успяват да изпълняват ролята на убежище при висока инфлация.
От друга страна фондовият пазар на акции като цяло изпреварва умерените покачвания на разходите за живот. От 1927 до 2020 г. възвръщаемостта от акциите на САЩ изпреварват инфлацията средно с 4.9 процентни пункта годишно в годините, когато покачването на разходите за живот е над средното. Акциите са реален актив и трябва да очакваме техните основни парични потоци да се движат с инфлацията в дългосрочен план. Като такива те отговарят на критериите за съхранение на стойност.
Така наречените value stocks – компании, които се търгуват на по-ниски оценъчни съотношения, са предпочитани активи в инфлационни времена. Такива компании могат да притежават активи като фабрики, оборудване и недвижими имоти, чиято стойност трябва да расте с покачването на цените. Те оперират в сектори като енергетика, финанси и комунални услуги, които често могат да прехвърля по-високи разходи върху потребителите чрез повишаване на цените на техните продукти/услуги.
Друг вариант са акции на компании, които се занимават с добив на суровини. При тях приходите и печалбите им нарастват силно с нарастването на цените на суровините и инфлацията. Конкуренто предимство имат компаниите, които успеят да увеличат добива на суровини и ръстът на проходите изпревари ръстът на разходите. При такава инвестиция трябва да се вземат под внимание и специфичните за конкретната компания рискове – например, при добиви и дейност в геополитически турбулентни географски райони, продукцията обикновено бива педжирана чрез деривати, което би могло да прекъсне връзката между по-високите цени на суровините и по-високите печалби за компанията.
Българските инвеститори могат да получат лесен достъп до такива инструменти на глобалните пазари през специализирана компания за управление на инвестиции и спестявания. Експат Асет Мениджмънт е водещата финансова институция у нас за професионално управление на такива инвестиции. Изключителната международна свързаност на компанията и глобалната мрежа от партньорства дава достъп на клиентите с лични инвестиционни сметки до инвестиционни възможности от цял свят във всички класове активи. Професионалното управление на личните спестявания през инвестиционна сметка при Експат дава възможност и за включване на допълнителни хеджиращи стратегии с цел защита от валутни, пазарни, инфлационни и други рискове. Индивидуалният подход спомага добрият инвестиционен мениджър да намери решение както за инвеститори, които търсят убежище срещу инфлацията, така и за такива, които се интересуват от по-висок растеж в дългосрочен план.
----------------------
Каква е алтернативата за парите ни при трайно отрицателните банкови лихви и висока инфлация? Къде да търсим доходност и как правилно да управляваме личните си спестявания и семейното богатство? Лидерът в доверителното управление на спестявания Експат Асет Мениджмънт организира безплатни индивидуални срещи в сферата на управлението на личните спестявания и инвестициите. Ако желаете да научите какви са професионалните алтернативи за спестяванията Ви, как да съхраним стойността на парите си, какво представлява индивидуалната инвестиционна сметка и как тя ни помага за дългосрочното управление и съхранение на семейните и фирмените средства, заявете своята индивидуална среща с експертите на Експат (онлайн или на живо) чрез формата за резервации тук или на clients@expat.bg и +359 2 9801881.
ОПОВЕСТЯВАНЕ НА РИСКА
Този материал има само информационна цел и никоя част от него не може да бъде тълкувана като оферта или покана за сделка за продажба или покупка на финансови инструменти и/или професионален съвет, свързан с инвестиционно решение. Инвеститорите трябва да имат предвид, че прогнозите не са сигурен показател за бъдеща доходност. Миналите резултати не са гаранция за бъдещите резултати, а стойността на инвестициите може да се понижава или покачва, водейки като резултат до значителни загуби. При инвестиции на финансовите пазари не се гарантират печалби и съществува риск от невъзможност да се възстанови пълният размер на вложените средства.