Алтернативата на традиционните спестовни продукти в България

01.09.2018

Днес можем да перифразираме известните думи на Йосиф Сталин така: имаш пари – имаш проблем, нямаш пари – нямаш проблем. Изникват три въпроса: 1) къде са парите, 2) какви са проблемите, и 3) какво трябва да направи лирическият герой, в случая собственик на парите.

Къде са парите

В световен план парите обичат да се струпват на особени места, наречени пазари за финансови инструменти. Това са често непонятни за обикновения човек сложни системи за търговия на огромни маси акции, облигации и контракти за физически налични стоки, както и производни на тях инструменти. Огромната част от паричната маса на човечеството се върти в тези системи чрез непрекъсната електронна търговия в реално време, като от моментното търсене и предлагане на всеки инструмент се определя и неговата цена.

Ако сте като средностатистическия гражданин от Западна Европа или Северна Америка, вашите пари вероятно често се разхождат по тези пазари – със или без ваше знание. Паричните спестяванията на обикновения „западен“ човек са инвестирани най-често в различни договорни фондове и частни пенсионни фондове, които от своя страна инвестират парите на клиентите си на световните пазари за финансови инструменти. Ако сте по-състоятелен гражданин от Западна Европа или Северна Америка (а напоследък все повече и от Азия), вашите пари по-вероятно са инвестирани на тези пазари директно от ваше име (чрез личен инвестиционен фонд или инвестиционна сметка) и са управлявани от професионални инвестиционни мениджъри, които работят в строго регулирани и специализирани фирми за управление на активи. Това постоянно променя парите ви качествено и количествено във времето. И в дългосрочен план печелите съобразно нивото на риска и различни други ограничения, които сте задали на своя инвестиционен мениджър.

Ако сте средностатистически български гражданин обаче, вашите пари може би никога не са попадали на тези пазари. Те сигурно си стоят някъде близо до вас. Най-вероятно в банка. А може би и на по-странно място като сейфа в спалнята ви или в гражданския трезор зад ъгъла. Така парите ви са отделени от световната финансова система и не могат да са ви особено полезни.

Парите, които са по банкови сметки (като депозити) в търговските банки, имат съвсем различна съдба от парите, които са по инвестиционни сметки при лицензирани инвестиционни мениджъри (наричани често „частни банки“ в чужбина и управляващи дружества в България). Търговските банки традиционно не инвестират парите на клиентите си на световните финансови пазари. Те имат по-различна функция и бизнес модел – директно кредитиране, като поемат върху себе си риска между кредиторите (вложителите) и кредитополучателите. След краха на Lehman Brothers през 2008 г., за да запазят важната обществена роля търговските банки като посредници при кредитирането на населението и на малкия и среден бизнес, регулаторите в развитите държави поставиха допълнителни ограничения пред тях да инвестират парите на клиентите си и собствените си пари на финансовите пазари. Така регулаторите подчертаха още веднъж разликата между търговските и инвестиционните банки – първите имат задача да кредитират, т.е. да инвестират в много на брой и сравнително малки по размер кредити за собствена сметка и на собствен риск, а вторите да инвестират на пазарите за финансови инструменти за сметка на своите клиенти.

Какви са проблемите

1. Банките

Търговските банки би трябвало да следват много строги изисквания за управление на риска при кредитиране – трябва да дават повече на брой и по-малки по размер кредити (за да има диверсификация на риска), да не концентрират кредитирането в определени сектори от икономиката (за да не пострадат при проблеми в съответния сектор – като при недвижимите имоти и строителството например), да изискват адекватни обезпечения от кредитополучателите и най-важното – да не кредитират свързани със собствениците и ръководството на банката лица. При наличието на добра регулаторна рамка и на добросъвестен, компетентен и ефективен регулатор търговските банки в развитите държави са относително стабилни финансово, имат нисък рисков профил и заслужават доверието на масовия и непрофесионален вложител. Това доверие е важно, защото без него търговските банки не могат да си осигурят заемен капитал (депозити), с който да извършват своята основна дейност (кредитиране). При липсата на някой от горепосочените елементи обаче – липса на добри регулации, неспазване на стриктните изисквания за управление на риска, липса на ефективен регулатор – търговските банки се превръщат бързо във финансови схеми за акумулиране на пари от населението с цел финансиране на бизнеса на собствениците си. Тоест превръщат се по-скоро в частни инвестиционни фондове със съвсем различен (и много по-висок) рисков профил от една добре управлявана и добре регулирана търговска банка. И вече не заслужават доверието на масовия вложител, който не е готов, не иска, а и не знае, че поема много по-висок риск от този в нормална търговска банка. При добре регулираните и добре управлявани търговски банки вложителите търпят само пазарен риск – това е рискът, на който са изложени кредитополучателите на конкретната банка от икономическата среда. Частично този риск е покрит от схеми за гарантиране на депозитите до определени размери и при определени условия. Затова и лихвите, които добре управляваните и добре капитализирани банки предлагат на своите вложители, обикновено са най-ниската доходност, която масовият вложител може да получи за парите си. Ако човек иска да получи по-сериозна доходност, едва ли ще я постигне с банков депозит в най-стабилната банка на света. Което не значи, че не трябва да има банкови депозити, разбира се.

2. Имотите

Много непрофесионални инвеститори често не виждат друга алтернатива за парите си извън банковите депозити и недвижимите имоти. Покупката на имоти е нещо лесно и разбираемо – всяко семейство има някакъв имот. Но имотите са всъщност инвестиция от най-висок рисков клас, която дори професионалните инвеститори правят само след внимателен анализ и при определени обстоятелства на пазара. Това е така поради няколко важни, но често подминавани и подценявани факта:

1) Имотът е инвестиция, която изисква сравнително голяма сума и концентрира голяма част от състоянието на средностатистическия инвеститор.

2) Цените на имотите са доста волатилни и зависят от много фактори, като икономическия цикъл, политическия риск, данъчната система и т.н. Те могат да спадат от десетки проценти до няколко пъти, както се е случвало и в развитие пазари (Лондон и Токио например) и в България.

3) Имоти лесно се купуват, но трудно се продават, когато се наложи. Те не са особено ликвиден актив и в стандартния случай продавачите чакат от няколко месеца до няколко години преди да успеят да направят сделка.

4) Имотите носят със себе си текущи разходи, които не са малки като процент от стойността им. Такива разходи са данъците, застраховките, охраната и поддръжката. За някои имоти има и допълнителни специфични разходи като вноски в общи фондове и други. И докато разходите са сигурни, то евентуалните приходи от наеми съвсем не са. Ако някой си купи имот, то той трябва да е готов да дава пари за издръжката му (т.е. да има отрицателна текуща доходност), а не да печели от него.

5) Покупката и продажбата на имоти е свързана с плащане на немалки данъци и такси по прехвърлянето. Взети в своята съвкупност, тези фактори правят имотите изключително рискова и потенциално губеща инвестиция за масовия гражданин.

3. Златото

Напоследък на мода са и директните инвестиции в ценни метали, основно в злато. Те могат да са покупки на физическо злато, което хората да си съхраняват сами, или покупки на сертификати за количества злато, съхранявано в големи депозитари на различни места по света. Златото обаче е може би един от най-волатилните продукти – колебанията в цената му могат да са десетки проценти в рамките на една година. Изобщо инвестициите в стоки (било то злато, въглища, нефт, пшеница или никел) като отделен клас активи са високорискова спекулативна стратегия за изключително опитни и специализирани в тази сфера инвеститори. Конкретно златото има неприятното свойство да пада като цена, когато нещата по света изглеждат добре и икономиките растат. Неговото търсене се засилва основно от два фактора – силна политическа нестабилност (разбирайте войни) и очаквания за много висока инфлация при основните валути (разбирайте двуцифрена). Ако няма такива фактори, печалбите от инвестиции в злато може да са скромни, а загубите да са в десетки проценти. Отделно стои важният въпрос за разходите и рисковете по съхранението. Механизмите и гаранциите при покупка и продажба на физическо злато в България също са доста неясни. Често разликата между котираните цени „купува“ и „продава“ са съществени, продавачите не са регулирани добре и купувачите няма как да са винаги сигурни, че металът, който отнасят в къщи, е точно това, за което са платили.

4. Борсата

Има периоди, в които борсовите спекулации стават втора природа на половината население. Старо правило е, че когато шофьорът на такси, барманът и зъболекарят ви започнат да ви говорят за борсови сделки, трябва спешно да продавате всичко. Това правило се е родило в САЩ преди около век. Обикновено най-големите губещи от борсовите цикли са дребните непрофесионални инвеститори, които влизат последни (купуват най-скъпо) и излизат последни (продават най-евтино) от пазара. Важно е да се поясни какво значи в случая пазар. Истинските борсови пазари се намират доста далече от България. Българската фондова борса е нещо много различно от пазарите в САЩ и Великобритания, и дори от Холандия или Испания, например. Според критериите за допускане до търговия на развитите пазари (процент свободно търгуеми акции, ликвидност, размер на емисиите и т.н.), най-вероятно няма българска фирма, която да може да се търгува там. Отделно са сериозните и строго налагани регулаторни изисквания за прозрачност, отчетност, стандартите за добро корпоративно управление, изискванията за присъствие на независими директори, представители на миноритарните акционери и т.н. – все неща, по които българският фондов пазар се отличава съществено от развитите страни и то все в негативен план. Дори и непрофесионалният български инвеститор да е решил да опита с инвестиции на чуждите пазари обаче (ако знае как и къде да си открие подходяща за целта брокерска сметка), трудно ще се ориентира в огромните потоци специализирана информация, която постоянно влияе върху цените на избраните от него акции, и най-вероятно ще прави по-скоро залози на сляпо, от които ако наистина има късмет – ще спечели. А ако няма – ще загуби и то без долна граница на риска.

Какво може и трябва да направи разумният човек с парите си

1. Какво

Човек трябва да подходи към управлението на парите си сериозно и отговорно – така, както подхожда при грижата за здравето си. Когато ви боли зъб, не си поставяте сам пломба, а търсите съдействието на професионалисти. Добро правило е част от спестяванията си човек да държи в банка, друга част да е инвестирана в жилището му (под формата на директна покупка или вноски по ипотека), а трета (основна) част да бъде поверена за дългосрочно и консервативно управление на специалисти.

Състоятелните хора в чужбина държат основната част от парите си в инвестиционни сметки, управлявани от специализирани инвестиционни фирми, наричани „частни банки“ в чужбина или „управляващи дружества“ според българската терминология. Индивидуалната инвестиционна сметка (или инвестиционен портфейл) позволява и персонална инвестиционна стратегия, направена според изискванията на съответния инвеститор. Плюсът на индивидуалната инвестиционна сметка е възможността за опортюнистична стратегия с гъвкавост и бърза реакция при промяна на пазарите. Инвестиционният мениджър следи в реално време движенията на всички позиции в портфейла на своя клиент и се възползва от всяко колебание на пазарите, за да купува и продава изгодно, допринасяйки по този начин чрез активно управление за по-добрата доходност на портфейла. В период на изключително ниски лихвени проценти индивидуалната активно управлявана инвестиционна сметка може да донесе доходност в пъти над годишната лихва по депозити в евро, предлагана от стабилните банки. Като при това титулярът на инвестиционната сметка разполага с незабавна ликвидност – всички инструменти от портфейла му могат да бъдат продадени на пазарите във всеки един момент и парите да бъдат изтеглени частично или изцяло при нужда.

Поради високите минимални прагове за инвестиране в отделни инструменти, индивидуалната инвестиционна сметка е продукт, който е достъпен само за по-състоятелни хора. Масовият инвеститор обикновено разполага с по-скромни средства, които са подходящи за инвестиране във фондови продукти с много ниски прагове за инвестиция. Тези фондове представляват диверсифицирани инвестиционни портфейли с конкретен фокус върху определен клас активи, сектор или географски район. Те също задължително са управлявани от лицензирани за това инвестиционни компании. Масовият инвеститор на Запад притежава дялове в между 5 и 10 такива фонда с различен инвестиционен фокус. Въпреки че тези фондове също могат да бъдат управлявани активно, поради строго определения им инвестиционен фокус възможностите за гъвкавост при тях са по-малки. А има и пасивни фондове, чийто инвестиционен мандат е да следят точно определени борсови индекси, например, независимо дали те се качват или падат. За това в кои фондове е подходящо да инвестира съответният клиент е също препоръчителен разговор с инвестиционен консултант.

2. Къде

В развитите държави инвестиционните банки са огромни организации, управляващи хиляди милиарди долари и евро. Практически всеки има пряко или косвено свои пари на управление при тях. Поделенията на инвестиционните банки в Европа, занимаващите се с управление на индивидуални инвестиционни сметки, са известни повече под името "частни банки", което не трябва да се бърка с термина "частно банкиране", използван масово с маркетингови цели от много търговски банки в България. Специализирани в предоставянето на такива услуги за по-състоятелни клиенти са доста банки, базирани в Швейцария, както и множество по-малки фирми в Германия, Австрия, Великобритания и САЩ.

В България нещата изглеждат доста по-различно от развития свят. Въпреки че в страната има тридесетина лицензирани управляващи дружества, към момента единици предлагат услуга, съпоставима по качество и по обхват на инвестиционните възможности с активно управляваните индивидуални инвестиционни сметки, предлагани на състоятелни клиенти в Западна Европа и Северна Америка. При избор на инвестиционен мениджър е важно да се постигнат следните ефекти:

• диверсификация на риска по класове активи – инвестиционният мениджър трябва да може да търгува и поддържа за своите клиенти различни класове активи, като от особена важност за дългосрочните и нискорискови стратегии е възможността да се търгува активно с корпоративни и държавни облигации от различни юрисдикции по света;

• диверсификация на риска по географски (политически) признак – за българския клиент е особено важно инвестиционният мениджър да може свободно да инвестира парите му в инструменти на чуждестранни емитенти, поради естествената концентрация на български риск в живота на клиента – бизнесът му, работата на членовете на семейството му, домът му и най-вероятно всички други активи, които притежава, са базирани в България и се влияят силно от българския политически и икономически риск. Добре е семейното ви богатство да не се влияе от политическите процеси в България. Затова правилният подход е голяма част от него да е защитена и инвестирана извън страната в доларови или еврови нискорискови облигации, издадени от първокласни емитенти от по-развити държави, носещи ви добра текуща доходност.

Управляващото дружество трябва да притежава последните технологии за работа на пазарите и опит в тази дейност (като минимум абонамент за Bloomberg Terminal), както и информационни системи, които да осигуряват надеждна и подробна отчетност за операциите и сметките на клиентите. Това изисква големи инвестиции, които само единични български фирми в този бранш могат да си позволят. Изключително важно е и управляващото дружество да има договорни отношения с първокласни международни депозитарни институции, които да съхраняват активите на клиентите му и да гарантират тяхната сигурност и неприкосновеност дори при хипотезата на закриване на фирмата-инвестиционен мениджър. Тези отношения се изграждат с години, базират се на висок професионализъм и доверие, изискват специфична технология на работа и не са достъпни за по-голямата част от българските управляващи дружества, с единични изключения.

Изводът

И така, имате ли банков депозит, който изтича скоро? Преди да го подновите или спешно да изхарчите парите за покупка на поредния „изгоден“ имот, прочетете отново тази статия. Може би този път ще направите различен избор за парите си. Избор, даващ ви по-голяма сигурност, по-голяма доходност и по-голям контрол. Изборът, който състоятелните хора в развитите държави правят от поколения. 

Разберете тук как работи индивидуалната инвестиционна сметка. Научете повече за Експат.

Ако желаете да научите какъв тип инвеститор сте и кое е подходящото за Вас разпределение на инвестициите, попълнете нашата анкетна карта.